На 16 юни 2026 година, директорът на Кирило-Методиевския научен център при БАН, проф. д-р Веселка Желязкова, обяви, че международната научна общност потвърдително признава кирилицата като изцяло българска азбука.
Историческите корени на кирилицата
Според официалната позиция на академичната сфера, няма нито един учен, който да поставя под съмнение произхода и географските корени на кирилицата.
Няма учен в Европа и в света, който да твърди, че тази азбука е възникнала някъде другаде, а не в България.
Професор Желязкова поясни, че кирилицата е създадена в България, в края на 9-ти и началото на 10-ти век, по времето на цар Симеон, в Преславския книжовен център. Разпространението на писмеността към славянските нации е станало по-късно, след идването на християнството сред русите и сърбите.
Кирилските ръкописи и историческото наследство
Доказано е, че най-ранните кирилски текстове са от написани на българска територия. Безспорно е, че на територията на България са създадени най-ранните кирилски ръкописи, а след това те достигат до Киевска Рус.
Запазени са най-старите руски кирилски ръкописи от 11 век и е доказано, че те са преписи от старобългарски протографи.
Директорката на научния център подчерта, че никой не оспорва тези факти в науката.
Разпространение на кирилицата
Днес кирилицата се използва от над 250 милиона души, което подчертава нейния културен и исторически отпечатък. Професор Желязкова добави:
Можем да бъдем горди, че тази азбука не е останала единствено в пределите на България, а се е разпространила и сред други народи.
В заключение, професорът акцентира, че писмеността е преминала през естествена еволюция в различните държави, адаптирайки се към специфични нужди и звуци на съответните езици.
