На 4 март 1977 година, мощен земетръс с огнище в румънския регион Вранча разтърсва Балканите, с магнитуд от 7,4 по скалата на Ханкс и Канамори. Това бедствие причинява дълбоки последствия, които сеизмологът Румяна Главчева анализира подробно.
Според официалните данни, катастрофата е особенно унищожителна за Румъния, където загиват 1 570 души, а 11 300 са ранени. Десетки хиляди сгради, включително жилищни и промишлени, са разрушени или значително повредени. В България, земетресението остава известно като Свищовското земетресение заради трагедията, отнела живота на над 120 души в крайдунавския град.
Цяла Североизточна България понася тежки поражения, а Русе е един от най-засегнатите областни центрове.
Индустриален колапс и срутени сгради в Русе
В първите дни след бедствието, местната преса запечатва мащаба на разрушенията. На петия ден Информационната агенция БТА съобщава за сериозни щети в ключови предприятия. Компании като приборостроителния завод ЗИТА и нефтопреработвателния комбинат "Леон Таджер" са сред най-силно засегнатите. Аварийни групи работят денонощно в заводи като "Девети септември" и "Георги Димитров".
Официалната статистика показва, че над 60 жилищни блока са сериозно повредени, а 98 сгради са обявени за необитаеми. 36 души с тежки наранявания са настанени в болница. Работата на пристанище Русе-Запад е блокирана поради тежки пропадания, а културното наследство на града получава значителни удари, с повредени исторически сгради.
Научен анализ: Защо Русе пострада толкова тежко?
Екипи от БАН, включващи геолози и строителни инженери, извършват обстойно обследване на място. Заключението им е, че в северните части на града сеизмологичната интензивност достига седма-осма степен, а в южните е по-ниска. Причината за разрушенията е свързана с строителството без антисеизмични мерки, характерно за по-старите сгради.
Според Румяна Главчева, деструктивното влияние на льосовата подложка причинява колабиране на почвата под тежестта на сградите. Сградите със значителни празни пространства в долните си етажи са най-податливи на разрушения. За разлика, едропанелните конструкции понасят едва козметични щети.
Деструктивното влияние на льосовата подложка върху сградите се осъществява чрез няколко основни механизма, сред които е пропадъчността.
Къщата музей "Баба Тонка" също е взета под внимание, след като е затворена поради теренни и конструктивни деформации.
Подпочвените води и феноменът "втечняване"
Високото ниво на подпочвените води е друг критичен фактор, особено в района на пристанище Русе-Запад. При динамичния трус налягането на водата скача и почвата преминава от твърдо в течно състояние. Това води до деформации и накланяне на сгради.
Въпреки всичко, Дунав мост успешно преминава теста на времето. Подложен на значително усукване, гъвкавата му конструкция запазва целостта си, появявайки се само малки пукнатини.
Днес, почти 50 години след инцидента, съвременните европейски норми изискват строг контрол при проектирането на сгради, за да се избегнат нови разрушения при бъдещи трусове от Вранча.
