Костите на българския цар Самуил, открити преди 57 години в Гърция от археолога Николаос Муцопулос, отново се завръщат в родината си. След дългогодишни усилия от страна на българските власти, тленните останки на Самуил ще бъдат пренесени в столицата на 3 октомври.
Според професор Людмил Вагалински, с когото Елиана Димитрова води разговор за значението на тленните останки на царя, Муцопулос е открил гроба на цар Самуил случайно през 1969 година в базиликата "Св. Ахил" на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.
Открития и трудности
По време на разкопките в руините на базиликата, Муцопулос попада на няколко гроба, а гробът на Samuil остава непокътнат. Професор Вагалински описва нарастващото значение на находките, отбелязвайки, че откритията са направени в контекста на трудно време за гръцкото общество, когато властта е в ръцете на военна хунта.
Като за късмет точно гробът на Самуил не е нарушен, другите са частично нарушени.
Професор Муцопулос, след като много внимателно е проучил находките, предава останките в Университета в Солун, а по-късно те достигат до Музея за византийска култура.
Връщане на мощите
Историята на връщането на тленните останки на Самуил до България не е лесна. Българските правителства правят многократни опити за получаване на костите на царя, като първите опити са още от края на 60-те години. Въпреки това, успешен опит за пренасяне на останките се прави от сегашното правителство.
Моето мнение и желание е същото, моралното право на българите изисква това, защото цар Самуил им принадлежи.
Професор Вагалински подчертава, че успехът на сегашното правителство в пренасянето на мощите е значителен за българското самочувствие. Той споделя, че връщането на останките е като "рана, която сега зараства".
Историческо значение
Според Вагалински, Самуил е най-емотивният български цар, обичал е своите близки и народа си. Историята на Самуил остава жива не само в историческите книги, но и в народното съзнание, което само по себе си е знак за значението на личността му в българската история.
Независимо от обстоятелствата, Муцопулос не успява да види завръщането на мощите в България, но наследството, което оставя, е повече от значимо за историческата памет на страната.
