Три земетресения с магнитуд до 4,9 бяха регистрирани в Източен Таджикистан на 8 и 9 юли, съобщават от пет български сеизмични станции, в това число и станцията в Разград. Информацията беше предоставена от Румяна Главчева, експерт-сеизмолог от Геофизичния институт към БАН.
Хронология на сеизмичната активност
Първото земетресение се случи в сряда, 8 юли, с магнитуд 4,9 в северните територии на Източен Таджикистан. То бе регистрирано в горните слоеве на земната кора. Според Европейския средиземноморски сеизмологичен център (EMSC), данните за източника на труса бяха установени чрез над 300 станции, включително и българските в Разград, Елена, Витоша, Белоградчик и Крупник.
Епицентърът на първото земетресение е на около 10 километра западно от Националния парк Памир и на 10 километра от планинското село Каракеня. Според сеизмологичния център в Киргизстан, ефектите в съседния Чонг-Алайски район са били слаби, като в селата Кара-Тейит, Карамък и Шибее интензивността не е надвишила IV степен и няма сигнали за щети. В самия епицентрален район интензивността е около V степен, което може да предизвика каменопади в района на река Вахш.
На 8 юли, седем часа и половина след първото събитие, второ земетресение с магнитуд 4,3 беше регистрирано на 55 километра източно от Хорог, с дълбочина от 210 километра, което е типично за тази планинска система.
На 9 юли в 06:15 часа местно време, бе отчетено трето земетресение с магнитуд 4,5 и дълбочина 134 километра, епицентърът му е в граничния район между Таджикистан и Китай, близо до град Мургаб и прохода Карасу.
Румяна Главчева отбелязва, че увеличаването на дълбочината на сеизмичната активност е забележимо и в недрата на Хиндукуш, и в Памир, което най-вероятно се дължи на подпъхването на Индийската тектонска плоча, която оказва сериозно влияние върху региона.
Българската следа в Памир
Източен Таджикистан е популярен сред българските алпинисти. Националният парк Памир е дом на известните седемхилядници Исмаил Самони, Абуали ибн Сино и Озоди, а ледникът Федченко е най-дългият в света с дължина 77 километра.
Началото на височинния алпинизъм в България е поставено именно в този регион през 1967 година, когато група алпинисти изкачват връх Ленин. Първото българско женско изкачване в района е осъществено на 5 август 1985 година от Йорданка Димитрова на връх Корженевска. Ледникът Федченко е традиционен място за базови лагери и подготовка за множество експедиции, включително и български, преди атаките на хималайските върхове.
