През първото тримесечие на 2026 година, пазарът на труда в България преминава през значителна структурна трансформация. Традиционните индустриални сектори намаляват заетостта си на фона на нарастващия интерес към услугите и двуцифрения ръст на заплатите. Това е показано в последните данни на Националния статистически институт, публикувани в средата на юни, които подсказват за сериозен дисбаланс между намаляващо производство и увеличаващи се високо-технологични услуги.
Проблеми в производствения сектор
Според статистиката, общият брой на наетите лица в нефинансовите предприятия е намалял с 0,6% на годишна база. Особено тревожен е спадът в производствения сектор, където заетостта е достигнала 491 300 души, представляваща редица проблеми с високите производствени разходи и закриването на нискотехнологични производства. Тези промени засягат значително индустриалните центрове в Северна България, като Велико Търново и Горна Оряховица. В същото време бизнес услугите показват относителна стабилност, осигурявайки работа на 562 400 лица, което е незначителен ръст спрямо предишната година.
Индустриалните дейности губят позиции, докато сектори с по-висока добавена стойност продължават да поддържат натиск върху заплатите.
Ръст на заплатите
Интересно е, че въпреки намаляването на работни места в заводите, средната месечна заплата в страната е нараснала с 12,7% на годишна база, достигаща 1 407 евро. Въпреки това, разликата между различните професии остава значителна. В секторите на информационните технологии и телекомуникациите, работниците получават средно 3 176 евро, последвани от финансовите и застрахователните услуги с 2 226 евро и енергетиката с 2 060 евро.
На дъното на таблицата стоят работещите в хотелиерството и ресторантьорството, които получават едва 870 евро на месец, редом със заплащанията в селското стопанство от 981 евро и в други дейности - 1 014 евро.
Според отчетите, аграрният сектор бележи рекорден ръст на заплатите от 21,1%, последван от енергетиката с 19,1%. Тези високи проценти обаче се обясняват с "ефекта на ниската база", тъй като началните суми в тези сектори бяха значително по-ниски.
Регионални неравенства
Структурните промени в икономиката показват риск от задълбочаване на регионалните неравенства. Докато столицата и големите градове се възползват от растежа в IT сектора, индустриалните зони в провинцията страдат от съществени загуби на работни места. Свиването на промишлеността води до реална загуба на доходи в региони, където заводите са основен работодател. Процесът на преход към икономика на знанието изглежда като принудителна деиндустриализация, оставяйки множество хора извън пазара на труда.
