Военните действия в Черно море оказват тежко влияние върху българския рибарски сектор. Рибарите се отвратяват от традиционните си места за улов заради опасността от отломки от дронове и други военни обекти, принуждавайки ги да работят по-близо до брега.
Александър Тръпков, председател на рибарско сдружение, коментира, че "обстановката е много тежка за нас. Не можем да практикуваме традиционния риболов, който в много случаи е в икономическата зона, на 10 до 30-40 мили от брега. Корабите не могат да плават нощем заради опасността от отломки от военните действия. Хората работят със страх."
Според него рибарите не са ставали директни свидетели на атаки, но често попадат на изоставени кораби и плаващи отломки, които представляват заплаха за плаването. Лошата новина не свършва дотук - намалял е и уловът.
Детонациите и взривовете разпръскват пасажите, а корабите се връщат с количества, които са под 50% от обичайните.
Тръпков подчертава, че в момента риболовът е на оцеляване. "При разходи за гориво от порядъка на 500-600 евро на ден и ниски изкупни цени става почти безсмислено да излизаш в морето," допълва той.
Рибата се продава за между 1 и 3 евро от кораба, а ограниченото изнасяне и малкият вътрешен пазар затрудняват реализацията на улова. Освен това, предвидената помощ за гориво не решава проблема, тъй като е обвързана с оборотите на фирмите. С намален улов приходите спадат и така се намалява шансът за получаване на подкрепа.
Тръпков предупреждава:
Ако няма помощи, скоро няма да има кой да влиза в морето за риба.
Рибарите изразяват опасения за дългосрочните екологични последици от потопените кораби. Според тях, горивото от плавателните съдове може да замърси морската среда и да засегне местообитанията на рибните пасажи.
Съчетанието от рискове за сигурността, високи разходи и намалени приходи принуждава сектора да настоява за адекватна подкрепа, за да остане риболовът жизнен поминък за хората по Черноморието.
