На 16 юни 2026 година, бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов изрази сериозни опасения относно външната политика на България по време на своето участие в предаването "Денят ON AIR". Според него, провокациите от страна на Република Северна Македония (РСМ) не са случайни, а част от по-широка стратегия, задействана от Москва.
Провокации и геополитически натиск
Шаламанов подчерта, че действията на РСМ са част от дирижиран процес, който цели да отслаби позициите на България. "Физическите провокации идват от РСМ. Те са част от по-голяма стратегия, която идва от Москва, която ни е определила за неприятелска страна, и която разполага с различни инструменти", отбеляза експертът по сигурността.
Според него, управляващите в Северна Македония целят да създават изкуствено напрежение, отклонявайки вниманието от важните процеси в Европейския съюз и НАТО. Шаламанов изтъкна необходимостта България да защити своите интереси чрез активно участие в съюзни формати, вместо да бъде въвлечена в дребни двустранни спорове.
Липса на фокус и активиране на съседите
Анализът на Шаламанов показва, че неяснотите в българската външна политика изпращат опасни сигнали към регионалните играчи. Тази уязвимост, комбинирана с натиска от Кремъл, също активира реакции от Турция, която не би приела сценарий на изолация на България от НАТО и ЕС.
В допълнение, той критикува международните посещения на президента Румен Радев, които според него не успяват да изяснят визията на България и усложняват разбирането на българските намерения от страна на западните партньори.
Пропуснати възможности за армията
Шаламанов също коментира спирането на безвъзмездните доставки на военна помощ за Украйна, определяйки това като грешна стратегия с дългосрочни негативни последици. "България по никакъв начин не се възползва от подписаното споразумение за сигурност за Украйна, а то е единственият действен инструмент за превъоръжаване на Българската армия", заяви той.
Експертът подчерта, че около 3 495 служители на Министерството на отбраната са достигнали пенсионна възраст, и изрази опасения за управленска липса, която демотивира привличането на млади специалисти, необходими за модернизацията на армията.
