Над 1 500 военнослужещи от Великобритания, Франция, Германия и Полша ще провеждат съвместни учения на полска територия, започващи през ноември. Целта на маневрите е да отработят разполагане на сили в Украйна в случай на евентуално прекратяване на огъня с Русия. Информацията е представена от британския вестник The Times и потвърдена от източници на БГНЕС.
Подготовка за бъдещи сценарии
Маневрите са първи по рода си от началото на конфликта и имат за цел да подготвят европейските армии за следвоенна ситуация. Очаква се да присъстват западни контингенти на украинска земя, което ще служи като възпиращ фактор срещу нова военна агресия.
По време на ученията военното командование ще тества координирано придвижване на жива сила и логистична подкрепа — доставки на храна и гориво, като част от многонационална мироопазваща операция. Въпреки че сценарий на ученията е потвърден, конкретните детайли за локацията не са разкрити.
Реакция на военното командване
Потвърждението за предстоящите маневри дойде от британския министър на отбраната Уес Стрийтинг по време на негова визита във Вашингтон. Той обясни, че "следващия месец хиляди военнослужещи ще вземат участие в мащабно учение в Полша, за да сме сигурни, че сме готови да подкрепим военното обучение и следвоенното възстановяване, от които Украйна ще се нуждае".
По време на ученията се подчертава единството на водещите европейски държави пред заплахата от Русия. Генерал Роли Уокър, началник на Генералния щаб на британската армия, предупреди, че страната влиза в "изключително опасен период" и е необходим откровен разговор с обществото относно реалните заплахи.
Ролята на "Коалицията на желаещите" и България
Полският премиер Доналд Туск коментира, че участието на Великобритания и Франция е решаващо за сигурността на целия регион. "Коалицията на желаещите" функционира като междуправителствен механизъм, включващ близо 40 държави, с реално военно планиране от девет основни държави, включително Полша и Финландия.
България остава извън тези военни координационни процеси, след като през юли българският премиер Румен Радев обяви, че страната не участва в консултациите на формата. Министър-председателят защити решението, твърдейки, че усилията трябва да бъдат насочени към дипломатически преговори.
