В контекста на съвременните глобални конфликти, Турция наблюдава засилване на своето влияние в Балканите и целия регион, благодарение на геополитическата ситуация и стратегическите действия на президента Реджеп Тайип Ердоган. Според доцент Светослав Живков от Софийския университет, Турция се явява "малка велика сила" в международната политика.
Промени в геополитическата роля на Турция
Специалистът подчертава, че съществува ясна приемственост между текущия президент и неговите предшественици, като турската държава, с население от 85 милиона души, демонстрира силна икономика и стратегическо предимство чрез контрола над жизненоважните проливи. "Малка велика сила, която е наш съсед, за щастие или не," казва доцент Живков.
Важно е да се отбележи, че в сравнение с 90-те години, когато Турция се е позиционирала основно като лидер на тюркските народи, днес наблюдаваме завръщане на старите имперски концепции. "Ердоган възражда стария отоманизъм," допълва той, визирайки опитите за разширяване на влиянието в ненавистващи региони на Балканите, като Косово, Босна и Албания.
Дивиденти от глобалните конфликти
Анализът на ситуацията показва, че напрежението между Запада и Русия служи в полза на турската дипломация. Президентът Ердоган успешно използва географското положение на страната, за да извлече максимални ползи от текущите международни отношения.
Живков обяснява, че добрите отношения между Анкара и Москва често остават неразбрани в българското общество заради исторически стереотипи. Въпреки това, той припомня, че историята на сътрудничество между двете държави датира от времето на Мустафа Кемал Ататюрк и Съветска Русия през 1920 година.
От времето на Студената война, Турция е била важен съюзник на Запада, но днес фокусът е изместен към експлоатиране на имперското минало.
Религията и политическата стратегия
Религията остава основен лост за влияние в съвременна Турция. В миналото, турската армия се е намесвала в политиката, за да запази светския характер на държавата. Според Живков, след като Ердоган успява да контролира армията, той се адаптира и използва тези факти, за да укрепи своя хибриден режим.
Турция разполага с втората по сила армия в НАТО и играе ключова роля като транзитен газов коридор между Русия, Каспийския регион и Европа. Управлението на Ердоган е характерно със силна концентрация на власт, като страната преминава от парламентарна в президентска република, изграждайки мрежи от икономическо и политическо влияние на Балканите.
