На 7 и 8 юли 2026 г. в турската столица Анкара се провежда 36-ата среща на върха на НАТО, на която се разглеждат сериозни вътрешни раздори и глобални конфликти, включително ситуацията в Украйна и Близкия изток. Домакинът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че събитието е "решаващо в историята на алианса", особено предвид изострените отношения между Съединените щати и европейските им партньори.
Разрив между Америка и Европа
Разногласията между Америкa и Европа продължават да се задълбочават. След безпрецедентното увеличение на разходите за отбрана до 5 процента от БВП, постигнато през 2025 г. в Хага, американският президент Доналд Тръмп отново е отправил претенции към Гренландия. В допълнение, детайли от отношенията на Съединените щати с Израел и провеждането на военни действия в Близкия изток без предварителни консултации със съюзниците пораждат притеснения относно сигурността на НАТО.
Запасът на американските войски в Европа намалява, а разногласията около подкрепата за Украйна се възприемат като екзистенциална заплаха за алианса. Политологът от Фондация "Карнеги" София Беш уверява, че европейските надежди за дипломатическо преодоляване на напрежението вече не съществуват, а изследователят Лиана Фикс подчертава, че конфликтът в Иран е променил централната тема на срещата.
Присъствие на ключови лидери
Срещата в Анкара ще включва присъствието на Доналд Тръмп, който пристига в знак на уважение към Реджеп Тайип Ердоган, и украинския президент Володимир Зеленски, който се очаква да получи допълнителни гаранции от Г-7 за подкрепата към Киев след активизиране на конфликта с Русия.
Американският лидер е запознат с недоволството на Тръмп относно реакцията на Европа при кризата в Ормузкия проток, а италианският премиер Джорджа Мелони е изправена пред дипломатически скандал заради отказа на страната си да предостави военна база.
Военна помощ и проектодекларация
Очаква се на срещата да бъде изготвена проектодекларация, която ще включва бизнес предложения за допълнителна помощ за Украйна. Посланикът на Съединените щати в НАТО, Матю Уитакър, предвижда изненади в комюникето, докато германският канцлер Фридрих Мерц подчертава нуждата от нови ангажименти към Киев.
Декларацията ще акцентира на Иран, който "никога не трябва да получи ядрено оръжие", а Русия ще бъде определена като "дългосрочна заплаха". Предвижда се помощ за Украйна от 70 милиарда евро за 2026 година, но някои държави, включително Италия и Словакия, изразяват съмнения относно дългосрочните ангажименти на алианса.
Сигурност и блокиран достъп в Анкара
Турция се стреми да подчертае стратегическата си роля, като се опитва да възобнови участието си в програмата за изтребители F-35 и да предоговори статуса на руските ракетни комплекси С-400.
В контекста на срещата в Анкара, властите са въвели строги мерки за сигурност, забранявайки всякакви протести, публични събирания и стачки. Над 200 души са задържани за връзки с крайно десни и екстремистки групи, а достъпът до опозиционни медии е блокиран. Опозиционният депутат Намик Тан определя мерките като "най-рестриктивните в историята на алианса".
