Договорът между ямболския предприемач Данчо Стоянов и държавното дружество "Пристанищен комплекс - Русе" ЕАД продължава да бъде източник на напрежение, след като бизнесменът чака близо две години да прибере три тежкотоварни крана, спечелени на търг и напълно заплатени през есента на 2024 година.
Въпреки че Стоянов е превел по банков път над 102 450 евро за трите крана, изпълнителният директор на дружеството инженер Ивайло Башалов възпрепятства демонтажа им след падането на първата машина.
История на сделката
Процедурата започва през октомври 2024 година, когато русенското пристанище обявява търг с тайно наддаване за продажба на отпадъци от черни и цветни метали и стари активи. На 31 октомври 2024 година, Стоянов печели търга и заплаща предварително 102 459 евро. Пет дни по-късно, на 5 ноември, е подписан официалният договор за продажба.
Сделката обхваща три масивни портални крана с общо тегло над 440 тона, около 300 килограма алуминий и множество стари автомобили. Според условията на договора, купувачът е задължен да не пречи на работата на порта и да спазва указанията за безопасност при демонтажа на съоръженията.
Проблеми при демонтаж
Демонтажът на първия кран създава проблеми, след като при падането му се отклонява с два метра. Въпреки наличието на ръководството на пристанището, по-късно Башалов съобщава на Стоянов, че е нарушена подземна комуникация. Страната му предлага ремонт, но стои запор на следващите кранове.
Стоянов решава да наеме машина от Пловдив, но получава допълнителни загуби, тъй като операцията не успява и той купи чакъл за създаване на необходимата подложка.
Съмнения за местен монопол
Опитите на медията да получи коментар от ръководството на портa остават безрезултатни. По време на посещението се оказва, че ключовите фигури са в командировка, а последващ разговор с Башалов не дава яснота по случая. Два месеца по-късно, причините за забавянето все още не са изяснени.
Според разследването, отказите за достъп до собствеността на фирмата на Стоянов могат да се свързват с местни икономически интереси, което поставя под съмнение прозрачността на търга. В момента става ясно, че на същата територия вече оперира друга компания за търговия с вторични суровини, създавайки подозрения, че търгът е манипулиран в полза на "вътрешни хора".
С нарастващото напрежение, казусът е на път да премине към съдебна фаза, което носи риск за държавното предприятие да плати значителни неустойки по блокираната частна инвестиция.
