На 24 юни, по обяд, на автомагистрала "Тракия" стана трагедия, при която загинаха две деца футболисти от школата на "Славия", както и бащата на едното от тях. Инцидентът разтърси цялата страна и предизвика бърза реакция от страна на медицинските екипи.
Постъпил е сигнал в Спешната помощ в Ямбол за един пострадал. Веднага след това ситуацията се усложнява и екипите на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Ямбол започват да се подготвят за по-сериозен случай.
Светла Шанова, медицинска сестра в ЦСМП - Ямбол, споделя: "Може би в рамките на две минути пристигна сигнал, че има и други пострадали. И веднага беше изпратен реанимационният ни екип."
Когато пристигат на мястото на инцидента, екипите са свидетели на шокираща гледка. Николай Николов, шофьор на реанимационен екип Ямбол, описва ситуацията: "Това е един от най-тежки случаи, на които съм ходил. Гледката беше потресаваща... Жената, която беше отвън, също беше цялата в кръв."
Срещу насилния ефект на трагедията, медиците и случайните свидетели започват да се борят за живота на оцелелите. Мария Русева, медицинска сестра, разказва за усилията: "Имаше жена, която в последствие се представи, че е медицинско лице, която беше мобилизирала мануално шията на жената. Поставихме твърда яка, носилка, венозен път, сатурация и по най-бързия начин жената беше отведена до СПО - Ямбол."
Ситуацията е толкова сериозна, че е изпратен и втори екип, за да се подкрепят колегите. Вторият екип поема оцелелия треньор на децата, който, въпреки нараняванията си, е в огромен шок от случилото се.
Наталия Колева, медицински фелдшер, споделя: "Той сподели, че отивахме на турнир. Приятелката ми, човекът беше в голям стрес. ... Държах му ръцете, беше много изплашен... И той не помнеше, даже питаше какво се случи."
Трайно влияние на трагедията върху медиците
Тази ужасна случка оставя дълбоки следи у спешните медици. Николай Николов изразява своята болка: "Още не мога да свикна, когато има деца пострадали. Много е трудно. Изживява се всеки ден."
Мария Русева добавя: "Винаги имаме тежки случаи, които просто не можеш да ги изтриеш от съзнанието си. Ние сме преди всичко майки, хора и тогава медицински лица. Има загинали деца."
За медицинските екипи всяко обаждане е символ на борба за животи, често в неравностойни условия. Тази трагедия с три жертви, две от които деца, е болезнен спомен, който трудно ще бъде забравен.
