Ново международно изследване разкрива, че смехът е дълбока способност, която е съществувала преди 15 милиона години и е изиграла съществена роля в развитието на човешкия говор. Проучването, представено от д-р Киара де Грегорио от Университета Уоруик, се основава на анализ на спонтанен смях от различни видове, включително човекоподобни маймуни и хора.
Учените са изследвали 140 последователности на смях, заснети във зоологически градини и научни центрове в Германия и Малайзия. В проучването са включени четири човешки деца на възраст между 6 месеца и 7 години. Резултатите показват, че основният ритъм на смеха е сходен между всички човекоподобни маймуни, което предполага, че тази характеристика вероятно е била присъща за последния общ прародител на хората и големите маймуни.
Смехът като основа за речта
Според д-р Киара де Грегорио, смехът не само предоставя информация за произхода на речта, но и осветлява как човешките способности за контрол над устните и езика са се развивали с времето. Вместо да анализират височината или силата на звука, изследователите се фокусирали върху интервалите между отделните изблици на смях. Установили са, че разпределението на звуците при хората и маймуните също следва равномерен ритъм.
Д-р де Грегорио коментира, че преди е имало убеждение, че маймуните не могат да говорят заради строежа на гласовия им тракт. Тя обаче подчертава, че те могат да издават звуци, но им липсва прецизен контрол на движенията на устните и езика. Изучаването на смеха ни помага да разберем как е развиван този контрол.
Контекст на смеха при животните
В изследването са идентифицирани два основни контекста, в които се проявява смехът при човекоподобните маймуни - игра и гъделичкане. Когато младите животни си играят, се наблюдава, че те се смеят, явно подобно на децата. Също така, те реагират със смях и при gълбичкане от познати гледачи. Изследванията дават възможност да се проследят начини за общуване, които не оставят следи, но все пак разкриват част от социалната структура на тези животни.
Според авторите на изследването, човешката способност за контрол на гласа не се е появила внезапно, а е резултат от дългогодишна еволюция и усъвършенстване на предходни умения.
