Според ново изследване на института "Гейт" към Софийския университет, температурите в България в вечерните часове са се увеличили с до 9,5 градуса през последните 20 години. Страната се сблъсква с крайни климатични явления, които нарастват значително опасността за общественото здраве.
В изследването са анализирани данни от осем български града, като Плевен е отчетен за първенец по екстремно затопляне, следван от столицата София и Благоевград. На фона на тези промени, местните общини започват да се занимават активно с проблема, търсейки решения чрез създаването на топлинни убежища.
Причини за климатичните промени
Учените от "Гейт" оценили четири основни фактора, които предизвикват топлинен стрес: температура, влажност, вятър и слънчева радиация. Всеки един от тези показатели е на екстремни нива, което допринася за увеличаването на топлинния стрес в населението.
Лидия Витанова, старши изследовател в "Гейт": „За съжаление прогнозата е за увеличаване на температурата, засушаване и промяната е от умерен към тропичен климат, тоест това е нещо, което е безвъзвратно започнало.”
Най-сериозното влияние от задържането на топлината вечер се наблюдава в Плевен, София и Благоевград, а най-малка топлинна разлика е отчетена в Сливен, Варна и Бургас, където морският бриз помага да се балансират условията.
Влияния върху здравето
Доктор Венцислав Даскалов подчертава, че повишаването на температурите вече е отразимо в здравословното състояние на хората. Забелязани са изменения в заболяванията през лятото, особено при уязвими групи, като деца и възрастни пациенти.
Доктор Даскалов: „Предизвикателно е особено за хората в уязвимите групи, това са децата, хората с хронични заболявания и възрастните пациенти.”
Докторът също така подчертава, че топлинният стрес влияе и на психичното здраве, покачвайки тревожността и предизвиквайки симптоми на стрес.
Полина Василева, психолог: „Жегата покачва тревожността, прави по-трудно функционирането за самия организъм.”
Мерки и стратегии от общините
Общини в България, особено София, вече обсъждат стратегии за справяне с топлинния стрес. Подготовката включва тактики за допълнително озеленяване и създаване на по-светли повърхности в градската среда.
Апостол Дянков, началник отдел „Климат и енергия“ в Столична община: „Ефективните решения действително са зелените решения, тоест те са свързани със зелена инфраструктура.”
Идеи за подобрения в градската инфраструктура и създаването на хладни коридори също са на масата за обсъждане.
В същото време, в Благоевград сдружението на югозападните общини работи по проект за управление на топлинните острови и изпълнява план за действие при горещи вълни, който ще включва създаване на 16 топлинни убежища до следващата година.
Илияна Цветанова, експерт в сдружението: „Материализирахме карта, благодарение на която можем да картографираме топлинните острови в община Благоевград.”



