Производството на круши в България е намаляло с 75 процента през последните шест години. Площите с насаждения продължават да се свиват, като много овощари предпочитат да не засаждат нови градини заради специфични болести, вредители и сложността на реализацията на продукцията, съобщават от NOVA.
Предизвикателствата пред овощарството в Русе
В настоящия момент, големите масиви с круши в страната се броят на пръсти. Една от малкото действащи ферми е собственост на Николай Колев от Русе, който отглежда разнообразни сортове круши на площ от над 100 декара. С 15-годишен опит зад гърба си, той споделя, че овладяването на технологията е дълъг и труден процес.
Крушата е плод, който е много труден за отглеждане. Смея да твърдя дори, че е най-трудният плод за отглеждане и много производители не искат да засаждат круши.
Тези думи принадлежат на Николай Колев, председател на "Съюз на Дунавските овощари". Той обяснява, че основните причини производителите да избягват отглеждането на круши са болестите и вредителите, като крушовата бълха.
Биологичното земеделие и пазара на круши
Въпреки рисковете, малкото на брой градини правят крушите търсена стока с висока рентабилност, особено на пазара на чистите храни. Николай Колев залага на изцяло биологично отглеждане и преработка на плодовете, за да минимизира загубите.
В моето стопанство крушата я отглеждам биологично, така че всичко, което успея да продам на биологичния пазар, го продавам като биопроизведен плод.
Той допълва, че за продукцията с високо качество има стабилен пазар и стопаните не изпитват недостиг на клиенти.
Димка Четова от добричкото село Крушари, която е започнала свой проект преди пет години с цел да съхрани традиционните български сортове, споделя, че производството е намаляло през годините.
Проблеми с продажбата и нерегламентирания внос
Стопанската година за крушите приключва с добив от около 1,5 тона от декар, но много овощари отново са изправени пред трудности при реализирането на продукцията на справедливи цени.
Изключително слаб пазар - това е кратката равносметка. Част от собствениците не можаха да продадат и са много силно демотивирани.
Тези са думите на Димитър Рачев, член на Управителния съвет на "Съюз на Дунавските овощари". Основните проблеми пред реализацията на българските плодове включват сивия сектор и недостатъчния брой преработвателни предприятия.
Може би около 25 процента е нерегламентиран внос, а друга част е липсата на преработвателни предприятия.
Причините за трудното реализиране на продукцията включват както високия конкурентен натиск от целия внос, така и недостатъчното количество фабрики, които да поемат излишъка.
