В навечерието на първия учебен ден, русенският психолог Анна Стомонякова отправи призив към родители, учители и директори за нулева толерантност към агресията в училище. Тя акцентира на необходимостта от своевременна реакция на институциите, за да се предотвратят дълготрайните психологически последици, които жертвите носят със себе си години по-късно.
Наследството на училищния тормоз
Анна Стомонякова не консултира деца, но в своята практика ежедневно се сблъсква с последствията от пренебрегвания училищен тормоз. Като магистър по психология, тя помага на възрастни да се справят с тревожност, депресивни състояния и трудности в общуването. Чрез методи от енергийната и позитивната психотерапия, тя подкрепя хора в търсене на вътрешен баланс.
Този опит е основа за нейния призив. Често изслушва разкази на пораснали деца, които носят спомени за изолация и беззащитност от детството си.
Споделям ви всичко това от личен и професионален опит. Хора, които и днес помнят как са се чувствали - беззащитни, безсилни, сами.
Стомонякова задава основния въпрос: къде са били възрастните в тези моменти?
Отговорността на образователната система
Според нея, училищният тормоз, независимо от формата, често остава без адекватни последствия. Отговорността за проблемите е на училищния екип, включително учителя, училищния психолог и директора.
За мен едно училище е елитно, когато няма недосегаеми - нито деца, нито родители, нито учители.
Стомонякова подчертава, че проблемите не бива да бъдат замитани под килима заради реномето на училището.
Ролята на родителите
Специалистът акцентира на важността на родителската подкрепа. Тя съветва възрастните да избягват изрази, които задълбочават усещането за самота у детето.
Децата рядко признават страхове директно, маскирайки ги с различни оправдания. Родителите трябва да разпознаят проблемите и да се опитат да изслушат детето си без прекъсване.
Иска ми се тази година, когато едно дете има нужда от помощ, някой да забележи. Някой да попита. Някой да повярва и да го защити.
Психологът завършва своя призив, напомняйки, че премълчаното насилие в детството може да се превърне в сериозни психологически предизвикателства в зряла възраст.
