Наемите на супертанкери в Персийския залив отбелязаха безпрецедентен ръст от 897% в последната седмица поради критичен недостиг на плавателни съдове и увеличено търсене след временното споразумение между САЩ и Иран от юни 2026 година. Тази ситуация доведе до натиск върху петролната логистика в региона.
Причини за ръста на наемите
Южнокорейската компания Sinokor е подписала договор за наем на супертанкер от клас VLCC (Very Large Crude Carrier), способен да превозва около два милиона барела суров петрол. Договорената тарифа достига 897 точки по световната скала (Worldscale), което представлява почти деветкратен ръст спрямо референтната цена за маршрут от Персийския залив до Сингапур и е най-високата регистрация от началото на годината.
Танкерът трябва да натовари суровото гориво от петролния терминал в Басра, Ирак, с дестинация Индия, с крайния срок за товарене до 24 юни 2026 година. Сделката илюстрира напрежението на пазара на танкери в региона.
Недостиг на кораби и пазарни аномалии
Основната причина за този ръст е внезапният дисбаланс между търсенето и предлагането. След временното споразумение между Вашингтон и Техеран, купувачите започнаха да търсят активно танкери за бързо осигуряване на блокирани обеми петрол.
В същото време, наличието на свободни кораби в Персийския залив е критично ограничено. Много корабособственици пренасочиха своите флотилии към други международни маршрути по време на блокадата на Ормузкия проток и сега ще отнеме време, за да се върнат обратно в региона.
Трафик през Ормузкия проток
Въпреки че временното споразумение доведе до частично отваряне на Ормузкия проток, преминаването остава силно ограничено, главно за ирански танкери, а износът от Саудитска Арабия остава възпрепятстван.
Общият трафик през стратегическия проток е значително под нивата отпреди конфликта, но решението на Sinokor да използва своя супертанкер се тълкува като възстановяване на доверието сред корабособствениците, въпреки високите цени.
