Разширяването на горските масиви в средиземноморски условия може да намали годишния воден отток към реките с между 20 и 30 процента. Тези данни произтичат от систематичен научен обзор от 59 изследвания, публикуван през август 2026 година в Journal of Hydrology: Regional Studies, който разкрива комплексния хидроложки компромис между дървесната растителност и водните басейни.
Изследването за хидрологичните компромиси
Изследването, озаглавено "От короната до потока: систематичен обзор на хидроложките компромиси при разширяването на средиземноморските гори", е проведено от учените Сафае Журани, Пиер-Ален Ейрал, Матийо Винял и Дидие Жослен. Екипът е използвал стандартизирания подход за систематични обзори и е обобщил данни за естественото възстановяване на гората, залесяването и завземането на изоставени земеделски площи от дървесна растителност, според информация от Meteo Balkans.
Как дърветата въздействат на водния отток
Основният резултат от проучването показва, че при увеличаване на горските масиви годишното количество вода, което е на разположение за речната система, обикновено намалява. Причината за това влияние не е свързана със "изсушаване" на земята, а с голямото количество вода, което дърветата задържат и след това връщат обратно в атмосферата.
Листата и стволовете на дърветата улавят част от валежите, а в условията на средиземноморския климат, този процент е между 14 и 28 процента. Тази вода бързо се изпарява обратно в атмосферата. Останалата част достига до почвата, където кореновата система и листната постилка подобряват инфилтрацията. Дълбоките корени на дърветата усвояват вода и я транспортират нагоре, за да е изхвърлена през малките отвори на листата в процеса, наречен транспирация.
Влияние на летния отток
По време на летните месеци, водният отток е особено критичен. Авторите на обсъждането установяват, че разширяването на гори може да намали базисния отток по време на летния период. Такъв отток е важен за подпомагане на малките реки между валежите. Когато дърветата усвояват по-голямо количество налична вода, към реките остава значително по-малко точно в моментите, когато това е най-наложително.
Въпреки дотук представените данни, твърдението, че по-малко гора автоматично би означавало повече вода, е опасно опростяване. Обезлесяването увеличава директния отток, но същевременно увеличава и ерозията, отмиването на почвата и риска от внезапни наводнения.
Препоръки за управление на водните ресурси
Обзорът не призовава за обезлесяване, а вместо това акцентира на необходимостта от адаптивно управление и контролирано разреждане на прекалено гъстите горски масиви. Намаляването на гъстотата би могло да увеличи количеството вода, достигаща до почвата и подземните води.
Допълнително, европейско изследване, проведено през април 2026 година с хидроложкия модел LISFLOOD, показва, че ако новите гори са поставени на оптимално място, пиковият речен отток при наводнения може да бъде намален с над 40 процента. За целта обаче е важно залесяването да се адаптира спрямо вида дървета, възрастта им и локалните валежи, за да не влоши водоснабдяването в засушавалите райони.
Възможни последствия за Балканите
Данни за 30-процентно намаление не са универсални за всяка отделна река, например Марица, Струма или Арда, но механизмът има значително влияние за Балканския полуостров. Гърция, Албания, Черна гора, Северна Македония и южните части на България имат планински водосбори, където високите температури през лятото и горите съвпадат.
Рило-Родопският масив и Пирин захранват реки с ясно изразено средиземноморско влияние. В условията на променящ се и затоплящ климат, увеличаващата се горска растителност поставя остро проблема за управлението на водните ресурси. Според експертите, по-високите температури ще увеличат евапотранспирацията, което ще доведе до по-голяма конкуренция за наличната вода сред горите, реките, земеделието и населението.
