Според ново проучване на „Евростат“, само един на всеки петима българи активно проверява информацията, която среща онлайн. Изследването обхваща населението в България на възраст между 16 и 74 години и показва, че данните за нашата страна са значително под средната стойност за Европейския съюз, където всеки трет участник проверява достоверността на информацията.
Състоянието на цифровото познание в България поставя страната ни в дъното на класацията по проверка на онлайн съдържание, заедно с Румъния и Гърция. В контекста на тези резултати, жителите на Ирландия и Нидерландия са сред най-активните, когато става въпрос за проверка на фактите.
Много от българите изразяват съмнение относно необходимостта от проверка на информацията. Коментарите на някои от тях показват, че липсва време и желание: "Нямам много време за проверяване на информация откъдето и да било," споделя един от респондентите. Други акцентират на наличието на фалшиви новини и манипулации: "Има много фейк сайтове, така че тях изобщо ги игнорирам."
Нарастваща информация и липса на доверие
Според журналистите, значителен дял от лъжливата информация минава през социалните мрежи, като те често се налага да проверяват дори официално предоставени данни. Емил Костов, журналист от радио "Пловдив", посочва:
Спорът е, разбира се, дали Facebook е традиционна медия или пък не е медия. В крайна сметка това е една платформа за споделяне, никой вътре не носи отговорност от тези, които поставят информацията за нейното съдържание.
Даниела Добрева, колега на Костов, добавя:
Не винаги PR-ите са с достатъчно точна и достоверна информация.Това подчертава необходимостта от критично мислене и проверка на източниците.
Образование и медийна грамотност
Тези резултати поставят под внимание все по-актуалната тема за „информационна криза“. Иглика Иванова, председател на Коалиция за медийна грамотност, заявява:
Неформалното образование, ученето през целия живот, това са все политики, с чиято помощ можем да постигнем напредък и обратен процес на подобряване на резултатите.
В контекста на всички тези фактори, компетентната употреба на изкуствения интелект може да играе важна роля в развиването на критичното мислене на потребителите, като помага за филтриране на фалшивото съдържание.
