Хората със зрителни увреждания в България продължават да срещат сериозни затруднения при намирането на работа, вследствие на законодателните недомислици и липсата на адекватна градска инфраструктура. Според информация, предоставена от БНТ, несмотря на факта, че техният брой достига десетки хиляди, държавата не осигурява достатъчни стимули за тяхната трудова реализация.
Дачо Господинов, 58-годишен мъж от Разград, е живото доказателство за тези трудности. Той притежава две висши образования и е автор на няколко книги, но винаги е имал сериозни пречки в професионалната си реализация. Сега е нает по програма за временна заетост, която не отговаря на неговите квалификации.
В момента изпълнявам роля, която мога да работя – портиер съм към една от сградите, които са под контрола на Областната администрация.
Според работодатели, държавните стимули за наемане на хора с намалена трудоспособност са крайно недостатъчни. Проф. Красимир Ениманев, почетен председател на Русенската стопанска камара, подчертава, че институциите в действителност изолират тези граждани от активния обществен живот.
Държавата в момента изключва тези хора от обществото, като не им създава възможност да се реализират. Държавата трябва да формира социални предприятия, така че тези, които недовиждат, да работят неща, които са в тяхна полза и могат да създадат продукт, който да отиде на пазара.
Съществуват и сериозни предизвикателства в градската инфраструктура. Росица Маринова, председател на Съюза на слепите в Русе, обръща внимание на лошото състояние на улиците и тротоарите, които затрудняват самостоятелното придвижване на хората с увреждания.
Вие сами виждате какви са улиците и тротоарите не само в Русе, но и в цялата страна.
Според нея липсва изградена система от звукови светофари и обозначени пешеходни пътеки, което допълнително затруднява ежедневието на незрящите. Дачо Господинов описва ежедневните си сблъсъци на улицата, където често възникват инциденти.
За придвижването винаги има проблеми. Случва се някого да закачиш без да искаш, да бутнеш, понеже недовиждам.
Един от парадоксите, пред които са изправени хората с увреждания, е свързан със Закона за защита на личните данни. Въпреки че числото на българите със зрителни проблеми е значително, точният брой остава неясен, тъй като законовите разпоредби възпрепятстват Съюза на слепите да получава информация за местоживеенето на незрящите. Това затруднява легитимната организация да настрои нужната подкрепа.
Съюза на слепите няма право да получава информация за местоживеенето на незрящите.
