На 17 юли православните християни в България отбелязват празника на Света великомъченица Марина, популярна сред народа като Огнена Марина. Този ден е значим, тъй като бележи края на трите най-топли дни в годината, наречени Горещници. Празникът е съпроводен с палене на лечебни огньове, които се правят с цел предпазване от болести из цялата страна.
Вяра и традиции
Според българските народни поверия, Света Марина е възприемана за повелителка на огъня и закрилница на реколтата и земеделския труд. Традицията я свързва със стихии и я почита като защитница от естествени бедствия, включително от пожари и гръмотевици. Празникът е в третия ден от поредицата Горещници, които включват имената на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.
Смята се, че първият и третият горещник са най-значими, а работата на полето през тези дни е строго забранена поради старите вярвания, че каквото и да се направи, ще изгори. Основен ритуал по време на празника е паленето на жив огън, който традиционно се подскача за здраве и благополучие. От свещените пламъци се запазва жарава, която се използва за запалване на новото домашно огнище, което да носи късмет през годината. През този период се вярва, че водата придобива лечебна сила и къпането в топли извори помага в борбата с болестите. Празникът традиционно е началото на периода на летните седенки за младежите.
История на Света Марина
Църковните текстове свидетелстват, че живялата през трети век Света Марина е родена в Антиохия Писидийска, разположена на територията на днешна Турция, в семейство на езически жрец. По информация на БНР, тя е приела християнството тайно на 12-годишна възраст, докато е била слугиня в дома на семейството си.
Отказвайки да се откаже от вярата си и за да избегне сватба с местния владетел, Марина преминава през жестоки преследвания, заради което е обезглавена на 16-годишна възраст заедно с още 15 000 души. Мощите ѝ по-късно са пренесени в Константинопол.
Култа към Света Марина в България
Света Марина е толкова почитана в България, че на нейното име са наречени множество храмове и манастири. В Русенска област, например, манастирът край селото Каран Върбовка е посветен на нея. В района на Тутракан и манастирът в село Сяново също чества празника. Велико Търново гордее с храм, посветен на светицата, изграден от майстор Колю Фичето. Често в митрополитската катедрала в Пловдив се съхранява част от мощите на Света Марина.
На днешния ден имен ден празнуват всички, които носят имената Марин, Марина, Маринела, Маринка и Маринчо.
