На 14 октомври българската православна църква и вярващите в страната отбелязват Петковден - ден, в който се почита паметта на преподобна Параскева-Петка Епиватска, известна като Света Петка Българска. Този празник е един от най-значимите есенни празници, който символизира края на топлите дни и настъпването на зимния период.
История и легенди за Света Петка
Света Петка е живяла през XI век в град Епиват, разположен на брега на Мраморно море. Още от млада възраст тя избира аскетичния начин на живот, оттегляйки се в пустинята, където прекарва години в молитва и пост. Според преданията, преди да напусне този свят, ангел Господен ѝ заповядва да се завърне в родния си град, където скоро след това умира.
Мощите на Света Петка имат дълга и вълнуваща история, която е тясно свързана с България. След тяхното чудодейно откритие, те първоначално са пренесени в Цариград, а през 1238 година българският цар Иван Асен II тържествено ги транспортира до Търново. Там те остават близо два века, символизирайки небесната закрила върху българския народ. След османското нашествие, мощите преминават през Видин, Белград и Цариград, а от 1641 година до днес почиват в румънския град Яш.
Обичаи и традиции
В българския фолклор Света Петка е считана за покровителка на жените, родилките и домашния уют. Петковден е традиционно обозначаван като край на активния аграрен сезон, когато се прибира реколтата и се завършва есенната сеитба. На този ден стадата се пускат в кошарите, подготвяйки се за зимния период.
Имен ден празнуват всички с имената Петко, Петка, Петкан, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Пеньо, Паруш и техните производни. Празникът е важен момент за много българи, които отбелязват деня с различни ритуали и обичаи.
