Парламентът ще обсъди на второ четене предложените от Министерския съвет промени в Закона за кредитните институции. Предложението е включено като точка първа в дневния ред на днешното пленарно заседание.
При първото четене, заместник-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че измененията целят въвеждането на две европейски директиви. Предвижда се също така нова санкция, която може да бъде наложена на банки и финансови холдинги при неизплащане на задължения.
Основни изменения в закона
Сред измененията са добавките към изискванията за независимост на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ). Предвижда се регламентация за извършване на оценки за надеждност и пригодност на ръководителите на финансови институции. Съгласно новата европейска директива, членовете на управителните органи не може да остават на длъжност повече от 14 години, освен управителя, назначен след 11 януари 2026 г.
Промените ще засегнат и надзорните правомощия, налагането на санкции, клоновете от трети държави, както и рисковете от екологичен, социален и управленски характер.
Конкретни последици от реформите
С напредването на подготовката за присъединяване на България към еврозоната, промените включват и нови положения в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките. Тези изменения се отнасят до разпределението на правомощията между Европейската централна банка и БНБ в контекста на пруденциалния надзор.
В рамките на днешното заседание ще бъде разгледан и проект на решение, свързан с приемането на изменения по инвестиционен проект за "Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада".
