Сто години след смъртта на Петър Иванов Русков-Комитата, жителите и гостите на Кубрат се събраха в къщата музей, за да почетат паметта на революционера и общественик. Организатор на възпоменанието стана Градският музей, в colaboración con Народно читалище "Св. св. Кирил и Методий – 1891", привлечен от наследници на четника, местни власти, културни дейци и ученици.
Дарение от семейния архив на Русков
Сред гостите на събитието бе правнукът на Петър Русков-Комитата, русенецът Теодор Трифонов, който посети кора с ръководството на жена си Миглена и дъщеря си Гергана. В знак на уважение към музейната дейност, Трифонов направи дарение на семейни реликви, включващи портрет на неговия дядо Трифон и оригинални страници от вестник "Правда", съдържащи публикации за живота на революционера. Предвиждат се и копия на други ценни архиви от семейството.
В хода на събитието, наследниците на Русков открили имената на други свои родственици, свързани с борбите за освобождение на българския народ.
Това всъщност е снимката на дядо ми, който, за съжаление, почина твърде рано. Аз бях на 11–12 години, когато го загубихме, сподели Теодор Трифонов.
Трифонов се върна към спомените за дядо си и уроците по шахмат, които е получавал от него, както и важната връзка на семейството с Кубрат, поддържана от баба му.
Надявам се да последваме неговия пример – да бъдем по-човечни, по-разбрани и по-обединени, допълни правнукът.
Урок по родолюбие и памет
Музейният уредник Дончо Христов провел подробна беседа за живота и пътя на революционера. В двора на историческата сграда, където се намира гробът на Русков, бяха положени цветя от представителите на местната власт и много граждани.
На събитието присъстваха и ученици от 10 "а" клас на СУ "Христо Ботев" с техния ръководител Петя Димитрова, а кметът на община Кубрат Алкин Неби проведе среща с близките на покойния четник, за да отдаде почит към личността му.
Кой е Петър Русков-Комитата
Петър Русков е роден през 1853 година в Сливен и рано се свързва с революционното движение. През 1876 година е най-младият участник в четата на Таньо войвода. След разгрома на четата, Русков е заловен и изпратен на остров Родос. След Освобождението получава пенсия и земя с помощта на Никола Обретенов и се заселва в Кубрат, където развива стопанска и обществена дейност, а също така е заместник-кмет. Умира на 9 септември 1926 година.



