Откритие на историческия музей в Русе
Регионалният исторически музей в Русе обогати своите фондове с важна находка — оста на кон, датираща от ранната желязна епоха, преди около три хилядолетия. Останките, представляващи долна дясна челюст, бяха открити във водите на река Дунав, близо до сградата на Морска администрация - Русе.
Камен Иванов, служител в Морската администрация, забелязал и извадил находката, след което я предал на музея за професионална експертиза и съхранение.
Класификация и значимост на находката
Експертите определят намерената кост като субфосил, тъй като е в началната фаза на фосилизация. Първоначално, откривателят и неговите колеги се консултирали със съвременни технологии и изкуствен интелект, който им подсказал, че челюстта вероятно принадлежи на бизон или зубър.
Предвиждайки възможността за значими археологически находки, служителите на администрацията се свързали със специалисти и предали находката за допълнителен анализ.
Исторически контекст
Датировката на находката я свързва с ранната желязна епоха, когато българските земи са населявани от тракийските племена, известни като гети. Специалистите смятат, че мястото, на което е открива находката, не е случайно. Над сградата на Морска администрация - Русе се издига хълм, където по-късно е изградена римската крепост Сексагинта Приста.
Историческите източници сочат, че в древността на това място е съществувало значимо тракийско светилище, където са извършвани ритуални жертвоприношения. Археолозите работят по хипотезата, че конската челюст е била част от този култов комплекс, който е бил повлиян от свлачища и природни процеси, довели до преместването й в коритото на реката.
