Ортопедът Светла Жекова, пътуваща към болницата в Бургас, се оказва на мястото на инцидента на АМ „Тракия“, където се опитва да спаси пострадалите. Катастрофата, която стана причина за смъртта на 12 души, се случи на фаталния вторник, като замъглените условия и паниката предизвикват истински хаос.
Доктор Жекова споделя, че е забавила пътуването си от Ямбол, което я е спасило от участието в трагедията. Когато пристига на мястото, вижда как хора бягат, опитвайки се да избягат от опасността, и решава да помогне.
Казах на пожарникаря: „Здравейте, аз съм ортопед. Бих искала да помогна, ако мога, защото виждам, че все още няма линейки.“
При достигане на мястото на инцидента, д-р Жекова става част от първите спасителни екипи. Тя разказва, че видяното е невъобразимо и дори 15-годишният ѝ опит в операционните зали не може да се сравни с ужасите на катастрофата.
Ние бяхме първите спасителни екипи там. Имаше трупове по колите. Някои бяха изпадали на земята. Имаше стенещи хора, смачкани в колите...
Докато пожарникарите режат ламарините, за да извадят ранените, д-р Жекова осъзнава какво означава безсилието на медицината в такива случаи.
Това нещо оставя много неприятни следи в спомените ни... Няма как да помогнеш на всички едновременно.
Тя споделя и за невероятната човешка съпричастност, която е съществувала сред хората, присъстващи на мястото. Ранените с по-леки наранявания пренасяли на ръце тежко ранените през мантинелите към линейките.
Само да помолиш за помощ – всеки се спускаше да помогне с каквото може...
Дори днес д-р Жекова пътува по същия маршрут и носи в себе си тежките спомени от трагедията.
Ще запомня, за съжаление, безсилието на медицината на моменти.
