Румъния прави трети опит за съставяне на редовно правителство. Румънският президент Никушор Дан номинира либералния евродепутат Зигфрид Мурешан за министър-председател в пореден опит за преодоляване на политическата криза в страната. Това е третият опит за съставяне на редовен кабинет след разпадането на управляващата коалиция през май тази година.
Нов опит за правителство
Четиридесет и четири годишният Мурешан, заместник-председател на Европейската народна партия, беше посочен от президента с аргумента, че притежава нужния капацитет за поста. Държавният глава категорично изключва възможността за съставяне на правителство с участието на крайнодесни формации.
Той има опит в Европейския парламент и през годините е участвал в преговори по важни въпроси, затова притежава необходимата експертиза за тази длъжност.
Президентът Дан направи това изявление при обявяването на кандидатурата. Мурешан трябва да си осигури подкрепата на поне 233 депутати в 464-местния румънски парламент. Ако и този мандат се окаже неуспешен, ще бъдат изпълнени законовите условия за разпускане на законодателния орган, което ще доведе до предсрочни парламентарни избори, прецедент за Румъния след падането на комунистическия режим през 1989 година.
Политическата криза в Букурещ
Румъния се намира в състояние на политическа нестабилност от пролетта. През април, лявоцентристката Социалдемократическа партия напусна управляващата проевропейска четирипартийна коалиция. Поводът за разрива бяха въведените мерки за икономии, насочени към ограничаване на растящия бюджетен дефицит на страната.
Месец по-късно социалдемократите обединиха усилия с крайната десница и през май свалиха правителството на либералния премиер Илие Боложан чрез успешен вот на недоверие.
След падането на кабинета, Никушор Дан направи два неуспешни опита да сформира ново правителство, последователно номинирайки евродепутата Еуджен Томак и либерала Адриан Вещя, но и двете кандидатури не получиха необходимата подкрепа от депутатите.
Риск от предсрочни избори
Ако страната тръгне към предсрочен вот, социологическите проучвания сочат сериозна промяна в политическия ландшафт. Основната крайно дясна политическа сила — Алиансът за обединение на румънците, води в допитванията, като според последните данни на агенция INSCOP, подкрепата за формацията достига 40 процента.
Политическата нестабилност протича на фона на сериозни икономически предизвикателства. Страната с население от около 19 милиона души отчита най-високата инфлация в Европейския съюз. Освен това, обществото все още усеща последствията от безпрецедентното анулиране на президентските избори през декември 2024 година, предизвикано от установена руска намеса във вота.
