По време на срещата на посланиците на страните от Европейския съюз в Брюксел не беше постигнато съгласие относно новия 21-ви пакет от санкции срещу Русия, съобщават от Reuters. В опит да избегнат хаос на енергийните пазари, дипломатите решиха да замразят тавана на цените на руския петрол на нивото от 44,10 долара за барел до 23 юли 2026 година. Тази мярка ще важи, докато продължават дискусиите по оспорваните аспекти на санкционния пакет.
Предложенията на Европейската комисия, представени през юни, имат за цел да ударят критични сектори от руската икономика. Те включват блокиране на трансакциите на още 31 руски банки, ограничения за 20 финансови и крипто платформи в трети страни и забрана за износ на компоненти за военната промишленост и дронове.
Спасителни мерки за енергийните пазари
Замразяването на ценовия лимит до 23 юли е важна мярка за стабилизиране на европейската икономика. Въведената формула за актуализиране на ценовия таван изисква изменение на всеки шест месеца съгласно пазарните условия. Покачествени фактори, свързани с кризата в Близкия изток и блокирането на Ормузкия пролив, са довели до рязко повишение на цените на суровия петрол.
Ако посланиците не бяха продължили да използват досегашния лимит, ценовият таван би скочил автоматично до почти 75 долара за барел на 15 юли, което би позволило на Кремъл да генерира значителни допълнителни приходи за своята военна машина.
Разделението в позициите на страните членки на ЕС
Въпреки важността на ситуацията, единството сред държавите-членки на ЕС започва да се пропуква. Някои държави настояват за изключения, докато други искат много по-радикални мерки. Върховният представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност, Кая Калас, изрази критика относно липсата на гъвкавост в преговорите и посочи:
„Днес се надяваме да постигнем съгласие за включването на 250 лица в индивидуалните санкционни списъци. Това е най-мащабната вълна от санкционирани лица досега. Успоредно с това работим и по 21-вия санкционен пакет, но по него все още няма консенсус.“
Новият външен министър на Литва, Кястутис Будрис, акцентира на необходимостта от по-строги мерки срещу руския енергиен сектор, особено относно вноса на втечнен природен газ (LNG). Непотвърдена информация от дипломатически източници показва, че в първоначалния проект за санкции са отпаднали важни фигури, като патриарх Кирил и основателя на „Лукойл“ Вагит Алекперов, което забавя финализирането на общото решение.
