Предложението за закриване на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти поражда сериозни опасения относно достъпа на пациентите до необходимото лечение. Това е позицията на Българската асоциация по фармако-икономика, която получава подкрепа от множество пациентски организации и експерти в областта.
Здравното министерство обяви планирането на значителна административна реформа, в рамките на която функциите на съвета биха били прехвърлени на дирекция в министерството. Тази новина е особено притеснителна за мнозина, които помнят години, когато бюрокрацията забавяше лечението на пациентите.
Мнения и притеснения на пациентите
Анета Драганова от Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания коментира, че преди по-малко от десетилетие, в период от 2012 до 2014 г., са били регистрирани около 400 заявления за забавени лечения. В момента, благодарение на съществуването на съвета, годишно получават не повече от четири сигнала за забавяне, свързани основно с технически причини.
Ако от 2012 до 2014 сме имали по 400 досиета, чакащи лечение, в момента, откато съществува този съвет, получаваме годишно не повече от 4 сигнала за забавяне на лечение
Съветът беше създаден преди 13 години, за да осигури бърз достъп до иновативни и скъпоструващи лечения. Боряна Ботева, активист от Сдружението за развитие на здравеопазването в България, споделя своите опасения, че тази реформа може да застраши живота на много пациентки и пациенти, зависими от редовната терапия.
Ние се страхуваме, че този вид административна реформа ще коства нашето лечение, съответно нашия живот
Критика от професионалисти
Фармацевтичните асоциации критикуват предложението за закриването на съвета, настоявайки, че решението е взето без задълбочен анализ и оценка на рисковете. Проф. Генка Петрова от Българската асоциация по фармакоикономика посочва, че реформата връща системата 13 години назад, когато работеха само двама специалисти в министерството.
МЗ предлага да ни върне 13 години назад, когато имаше един отдел в МЗ с двама души
По думите на Деян Денев, изп. директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, предложените промени ще доведат до забавяне на множество процедури и в крайна сметка до лишаване на пациентите от необходимото лечение.
Ако министърът на здравеопазването купува застраховките на българските линейки и с неговия подпис процедурата започва и завършва, какво очакваме за 6300 процедури на годишна база?
На фона на тези критики е необходимо да се отбележи, че съветът е независим публичен орган, а в Европа само три държави оценяват здравните технологии чрез структури към министерството на здравеопазването.
Към момента вече има изпратени становища до здравното министерство и Министерския съвет, въпреки че министър Катя Ивкова посочва, че те не са виждали законопроекта. Очаква се утре законопроектът да бъде публикуван за обществено обсъждане.
