Недостигът на средства в бюджета на България е достигнал 5.2 млрд. евро, или 4% от Брутния вътрешен продукт (БВП) в края на октомври 2026 г. Тези данни бяха предоставени от министерството на финансите, а прогнозите за бъдещето изглеждат тревожни.
Към края на седмицата правителството се очаква да представи проекта на бюджет за следващата година. Дефицитът в бюджета ще продължи да нараства до края на годината, след рязкото му увеличаване до 4%.
Изказвания на експерти и управляващи
Константин Проданов, председател на бюджетната комисия към Народното събрание, изрази разочарование от размера на дефицита и сподели:
На мен много ми се иска да бяхме планирали неправилно и всъщност реалният дефицит да беше по-малък, но за съжаление обективната реалност е такава каквато е.Проданов коментира, че разходите в края на годината, особено по Плана за възстановяване и устойчивост, надвишават очакванията, като сумата за разплащане е 1.2 млрд. евро.
Според управителя на Българската народна банка, инфлационният натиск в страната е по-силен от средния за еврозоната, а инфлацията е достигнала 6%.
Проданов посочи, че правилата на Европейския съюз не позволяват на България да разходва средства, както е планирано.
Има правила, които в момента действат в европейския съюз за растеж на нетните разходи. Те ни принуждават да приемем корективни механизми.
Предложения за справяне с дефицита
Според изследователи от Института за пазарна икономика, увеличението на разходите е основната причина за растежа на бюджетния дефицит. Важно е да се отбележи, че разходите вече надвишават 40% от БВП.
Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ, отбеляза:
Политиците ще спорят колко е изпусната 25-та, колко 26-та, но за данъкоплатците е важно, че бюджетът е изпуснат.
Инициативите на ИПИ включват представяне на алтернативен бюджет, който предвижда трайно консолидиране на разходите. Сред предложенията е съкращаване на държавната администрация с 20%, което би могло да доведе до значителни икономии. Предлага се и отпадане на автоматичното увеличаване на заплатите в секторите на сигурността и образованието.
Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ, сподели, че въпросът е дали подобни реформи ще доведат до реални изменения.
Простите съкращения на разходите може и да ги направи правителството, но въпросът е дали ще има следващо ниво.
Според закона за публичните финанси и правилата на ЕС, бюджетният дефицит трябва да бъде ограничен до 3%. Въпреки това, при предстоящото представяне на бюджета, се очаква държавата отново да надмине тази граница.
