По време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви, че България настоява за специална подкрепа за маслодайната роза в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Той представи предложение за включване на член в Регламента за ОСП, който да урежда интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, финансирана от бюджета на ОСП.
Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители – традиция, която имаме отговорност да съхраним и подкрепим.
Министър Абровски подчерта, че уникалността на българската роза допринася за специалния статус на Европейския съюз.
По време на заседанието българският министър подари на участниците мускалче с българско розово масло, символ на българските земеделски традиции. Освен въпроса за маслодайната роза, Абровски акцентира на необходимостта от продължаване на преходната национална помощ.
Той подчерта, че България подкрепя документа, иницииран от Румъния, заедно с Кипър, Унгария, Полша и Словакия. „Отчитайки нарастващите икономически, геополитически и климатични предизвикателства, продължаваме да смятаме, че ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика“, каза министърът.
Министър Абровски повдигна и темата за праговете при намалението на плащанията по интервенцията за дегресивно плащане на площ, уточнявайки, че страната ни подкрепя доброволното прилагане на намаленията.
Нашето искане е в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност.
Според него тази мярка трябва да бъде доброволна за държавите членки и подлежи на национално решение. Абровски добави, че бъдещата ОСП трябва да осигури възможности за развитие на напояването и хидромелиорации.
Той отбеляза необходимостта от гъвкави механизми за бързо реагиране при неблагоприятни климатични ситуации. Министърът обърна внимание и на значимостта на подкрепата за Системата за знания и иновации в селското стопанство (АКИС).
Сред ключовите въпроси за България остава и осигуряването на подходящ преходен период и ясни правила за отпускане на директните плащания след 2027 г.
На пресконференция преди заседанието, министър Абровски сподели, че България, в сътрудничество с Румъния, Гърция и Кипър, ще настоява за бързи действия от Европейската комисия относно увеличените рискове от заболявания сред дребните преживни животни.
Предложенията включват актуализиране на европейското законодателство и осигуряване на помощ за земеделските стопани, засегнати от мерките за ликвидиране на болестите. България също така настоява за научни изследвания от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) относно търговията с животински продукти в контекста на епизоотичните мерки.
