Загубата на естествени речни участъци
Според новия доклад "Състоянието на балканските реки 2025", над 2 450 километра почти естествени речни участъци на Балканския полуостров са преминали под заплахата на човешката намеса между 2012 и 2025 година. Докладът е изготвен по поръчка на природозащитните организации EuroNatur и Riverwatch и е публикуван в началото на 2026 година.
Екологични последици от човешката намеса
Докладът обхваща 83 824 километра водни течения в 11 държави, като показва, че делът на почти естествените реки в региона е спаднал от 30 на 23 процента. Основната причина за това не е пресъхването на водоизточниците, а изграждането на прегради, изменение на речни корита и интензивен добив на инертни материали. Дължината на преградените участъци сред изследваните реки е нараснала с 18 процента, достигайки 2 626 километра. Европейската агенция по околна среда посочва язовирите и канализацията като ключови фактори за нарушаване на речната свързаност.
Ситуацията в България
Състоянието на българската речна мрежа е смесено. Оценките показват, че над половината от участъците остават в почти естествено или леко изменено състояние. Около 5 300 километра запазват своя див характер, докато близо 8 000 километра са леко засегнати от човешка дейност. Тежко изменените участъци са около 600 километра, главно в басейните на Горен Искър и Арда. За сравнение, Албания е регистрирала рязка загуба на естествени реки, с делът им намаляващ от 68 процента през 2012 до 40 процента през 2025 г.
Основни заплахи и мерки за опазване
Изграждането на водноелектрически централи е водеща причина за влошаването на състоянието на реките. Отклоняването на водата, заедно с добива на пясък и чакъл, води до нехуманно изменяне на речните екосистеми. Въпреки негативните тенденции, докладът подчертава усилията за спасяване на около 900 километра реки благодарение на създаването на защитени територии и прекратени проекти за ВЕЦ. Най-впечатляващото постижение е обявяването на албанската река Вьоса за национален парк.
