Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева изрази загриженост относно разделението на световната икономика между негативните последици от енергийния шок и положителните резултати от бурното развитие на изкуствения интелект. Тези опасения бяха изразени по време на нейна реч в Сингапур, предхождаща годишните срещи на финансовата институция, които ще се проведат в Банкок.
Георгиева подчерта, че икономическият растеж през настоящото десетилетие ще зависи от умението да се овладеят тези два фактора, както и от справянето с рекордните държавни дългове в глобален мащаб.
Исторически иновации в инвестициите
Според Георгиева, инвестициите в изкуствения интелект скоро ще достигнат и дори ще надхвърлят средствата, вложени исторически в областта на железопътните линии и телекомуникационната инфраструктура. В момента свързаният с новите технологии хардуер формира над десет процента от световната търговия със стоки, показвайки съществуваща тенденция във възхода на високите технологии.
Въпреки че ползите от този напредък в технологиите са значителни, те остават концентрирани в малък брой икономики. Това създава риск от задълбочаване на глобалното неравенство. Освен това, технологиите изискват огромно количество енергия, точно в момента, когато цените на горивата започват да увеличават разходите за основни стоки като торове и храни.
Инфлацията и енергийния шок
Георгиева отбеляза, че енергийният шок до момента е бил овладан благодарение на диверсификацията и по-високата енергийна ефективност. Въпреки това, тя предупреди за потенциални нови ценови натиски с наближаването на зимния сезон. Дори в случай, че конфликтите в Близкия изток с енергийни ресурси приключат, очакванията са цените на енергията да останат високи.
Тези условия оказват сериозно влияние върху инфлацията, повишавайки основните лихвени проценти и предизвиквайки ръст на доходността по държавните облигации, което е на най-високите си нива за последните десетилетия.
Бюджетни дефицити и рискове
Третият основен риск пред световната икономика произтича от прекомерните бюджетни дефицити и нарастващите разходи по обслужване на задълженията. Световният държавен дълг е близо до най-високото си равнище след Втората световна война и скоро се очаква да надхвърли сто процента от глобалния брутен вътрешен продукт.
На този фон Георгиева подкрепи категорично намесата на водещите централни банки за задържане на по-високите лихвени проценти, с цел контрол на ценовите нива. Тя подчерта, че "инфлацията е закотвена само докато престане да бъде закотвена", докато разказа за опитите си по време на хиперинфлацията в България.
