На 12 юли 1991 г. Конституцията на България е приета от Седмото Велико народно събрание, завършвайки дългия период на тоталитаризъм. Тя определя България като република с парламентарно управление и получава подкрепата на 313 депутати от 400. Част от народните представители, отбелязани като „Група на 39-те“, са против текста и напускат парламента, но това не пречи на Конституцията да влезе в сила на 13 юли.
Промени в Конституцията
От 1991 г. до днес Конституцията е променяна шест пъти, като повечето изменения са свързани с реформи в съдебната система и ангажиментите за членство в Европейския съюз.
- Първата промяна настъпва през 2003 г., с ограничаване на имунитета на депутатите и магистратите. Въвежда се несменяемост на съдии, прокурори и следователи след 5 години стаж.
- Във втората промяна през 2005 г. се позволява на чужденци, граждани на ЕС, да придобиват собственост върху земя в България при определени условия.
- Третата промяна е през 2006 г., с нови правила за повдигане на обвинение срещу магистрати и намаляване на имунитета на депутатите.
- Четвъртата промяна, през 2007 г., уредва статута на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган.
- През 2015 г. Конституцията е променена, за да раздели ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска.
- Последната промяна, извършена през 2023 г., е значителна реформа, която преструктурира прокуратурата и намалява правомощията на президента при назначаване на служебно правителство. Част от текстовете на тази промяна бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд през юли 2024 г.
Историческа перспектива
Тази Конституция е четвъртата в историята на България. Първата е Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г. и валидна до 1947 г. Следва Димитровската конституция, задържала се от 1947 до 1971 г., и Живковата конституция, действаща от 1971 до 1991 г.
Търновската конституция е забележителна, като първият основен закон на България след Освобождението, а Димитровската конституция узаконява социалистическите порядки и ликвидира частната собственост. Живковата конституция затвърдява монопола на БКП и пробива пътя за демократичната промяна през 1989 г.
