През юни 2026 година Китай заема нова стратегическа роля на "импортен буфер" в световните енергийни пазари, след избухването на войната между САЩ, Израел и Иран. Според анализа на експерта Хавиер Блас, страната е успяла да предотврати пазарната криза, произтичаща от затварянето на Ормузкия проток, благодарение на своите стратегически резерви и алтернативни източници на енергия.
Стабилизация на цените на петрола
Китай използва своите огромни петролни запаси, за да контролира цените на черното злато, неутрализирайки заплахата от възможна американска морска блокада. Официалните данни показват, че вносът на петрол е спаднал до осемгодишно дъно от 7,8 милиона барела на ден, което е тридесетпроцентово намаление спрямо преди конфликта.
Страната също така постигна най-ниските нива на внос по море от 10 години, което е с над 45% под средногодишните стойности за 2025 г. Това свиване се е случило без да се отрази негативно на икономиката на Китай.
Геополитическа отговорност
Тази нова стратегия на Китай е реакция на дългогодишна геополитическа заплаха, свързана с т.нар. "Малакска дилема", която подчертава уязвимостта на страната от морски блокади, ако конфликтът около Тайван ескалира. Хавиер Блас отбеляза, че войната между САЩ и Израел срещу Иран е предоставила на Китай важни инструменти за опазване на собствените си интереси.
Подемът на електрическите превозни средства
Китай е активизирал своите усилия през последните месеци, реализирайки значителен ръст в използването на електрически превозни средства и производство на ток от въглища. Изчисления показват, че между април и юни страната е освободила между 100 и 200 милиона барела от стратегическите си резерви.
По-подходяща роля
Китай, който през последните двадесет години е натрупал най-големи стратегически запаси на нефт в света, постига стабилизираща позиция на международния пазар. Докато арабското нефтопродуктово оръжие предизвика световна криза през 1973 г., настоящият китайски щит предотвратява подобен сценарий през 2026 г., запазвайки инфлацията под контрол и стимулирайки растежа на финансовите пазари.
