Русе е разположен в тектонски най-стабилната територия на България, известна като Мизийската платформа. Въпреки че там се регистрира ниска вътрешна сеизмична активност, градът не е избегнал силните земетресения в миналото, както заявява Румяна Главчева, експерт-сеизмолог от Геофизичния институт.
Силни земетресения и местна активност
Най-силното земетресение, което е документирано в Русе, е Исперихското земетресение от 14 октомври 1892 година. С епицентър на около 80 километра от града и дълбочина на огнището 50 километра, земният трус е регистриран с магнитуд 7 и предизвиква интензивност от седма степен в Русе.
Русенският ни дописник ни съобщава, че земетресението на 2/14 октомврий било толкова силно, щото той и домашните му се люлеяли в къщи като пияни.
Вестник „Зорница“ от периода посочва, че при земетресението "един куп книги изпадали от масата му. За щастие повреди нямало." Други медии като вестник "Свобода" описват значителни повреди в сградите в града.
Въздействия от други земетресения
През годините Русе е усещал и други земетресения, но с по-слабо значение. Например, трусът в Разград от 23 август 1942 година е усетен с интензивност до четвърта степен, без щети, а земетресението край Хлебарово през юли 1981 година не е било усетено в града.
Разрушителни земетресения на повече от 200 километра далечност, като това в Шабла от 31 януари 1901 година с магнитуд 7,2, също са оставили следи в Русе. По-осезаемо влияние е оказало земетресението в Горна Оряховица през 1913 година.
Опасността от сеизмичната зона Вранча
Регионът Вранча в съседна Румъния остава най-опасният сеизмичен източник за Русе. Там земетресения с дълбочина между 60 и 180 километра генерират силни трусове, които, преминавайки през земните пластове, изменят своите характеристики. Нискочестотните вълни могат да предизвикат сериозни повреди на високите конструкции като многоетажни сгради и мостове.
Във Вранча се освобождава най-голямата сеизмична енергия в континентална Европа.
Историческата хроника на земетресенията във Вранча е всеобхватна, с регистрирани мощни трусове през 1471, 1516, 1620 и 1838 година, а земетресението от 10 ноември 1940 година е предизвикало сътресение от шеста-седма степен в Русе.
Сеизмичният риск в региона на Русе драстично се увеличава, особено при взаимодействието на местната геология със сеизмичните вълни от Вранча. Дунавската равнина, покрита с речни наноси и меки кватернерници, занижава скоростта на вълните и увеличава тяхната амплитуда, което може да доведе до по-продължителни и мощни сътресения.
