През 1965 г. започват проучванията на остров Свети Ахил, които водят до значителни археологически находки, свързани с българския цар Самуил. Четири години по-късно, през 1969 г., проф. Николаос Муцопулос открива в една средновековна базилика непокътнат мъжки скелет.
Находката е забележителна, тъй като носи ясни белези на царско погребение, включително скъп златотъкан пурпурен плат с царски бродерии и остатъци от позлатена ризница.
През 70-те години антропологични изследвания потвърдиха, че скелетът принадлежи на цар Самуил. Ключовото доказателство е накриво зарасналата фрактура на лявата лакътна кост, която съвпада напълно с историческите хроники за тежкото раняване на владетеля по време на битката при река Сперхей през 997 г.
След десетилетия на съхранение в Гърция, тленните останки на цар Самуил са върнати на България и през 2000 г., по повод 1000 години от смъртта му, са изложени за кратко за поклонение пред българска делегация в Музея на византийската култура в Солун.
