Изпълняващата функциите главен прокурор Ваня Стефанова е призована да оттегли искането си за тълкувателно решение относно Закона за достъп до обществена информация. За това съобщиха от Програма „Достъп до информация“ в годишния си доклад, в който се отбелязва, че през последната година са подадени над 18 000 заявления по ЗДОИ. Въпреки това, много институции стават по-затворени към гражданите, според експертите.
Затворени институции и неблагоприятно въздействие върху демокрацията
Преди малко повече от година прокуратурата е поиска от Върховния административен съд да изключи съществени аспекти от своята дейност от обхвата на Закона за достъп до обществена информация. Адвокат Александър Кашъмов коментира, че ако гражданите не могат да получат информация за важни дела, то това поставя под риск демокрацията и създава пълна липса на контрол.
Поради това, че има висящо тълкувателно дело, са спрени всички дела, които са срещу конкретни откази на прокуратурата да даде документи.
„Как ще се изчисти корупцията в България, ако българското общество е в неведение, прави ли нещо прокуратурата или не прави“, допълва той.
Заглушаване на критични гласове
Друг важен проблем е наличието на т.нар. „шамарни“ дела срещу журналисти, които налагат искове на стойност стотици хиляди лева и са насочени към заглушаване на критичните гласове. Страната закъснява с приемането на необходимите промени в Гражданския процесуален кодекс.
Това всъщност е мярка на Европейския съюз за борба с цензурата и мярка, която България се оказва, че не желае да приеме бързо.
Предложение за прозрачност в имотния регистър
От 2025 година достъпът на граждани и журналисти до нотариални актове е отменен, което потенциално улеснява имотните измами. В годишния доклад е препоръчано имотният регистър да стане отново публичен. Има случаи, когато институции, дори след осъдителни решения, отказват да предоставят информация.
Казус със случаи на осиновяване на кучета
Адвокат Кирил Терзийски работи по казус, свързан с осиновяване на кучета в чужбина, които могат да бъдат евтаназирани заради проблеми с документи, издадени от Агенцията по безопасност на храните.
Явно част от документите не са изрядни, може би не са попълнени както трябва, не знаем дали заявленията за тях не са попълнени...
Той добавя, че кучета, които биват осиновявани, се оказват в чужбина с неизрядни ветеринарни документи, тъй като Агенцията не предоставя достъп до тези документи, които са в система, която тя е длъжна да поддържа.
От Агенцията по безопасност на храните увериха, че ще предоставят допълнителна информация по казуса следващата седмица.
