Според данни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), реалните възнаграждения в една трета от европейските държави остават под нивата си от началото на 2021 година. Отчетеният кумулативен спад в еврозоната е 1,8 процента до първото тримесечие на 2026 година. Фактори като пандемията, войната в Украйна, енергийната криза и високата инфлация продължават да поставят сериозен натиск върху доходите и разходите за живот на милиони домакинства.
Пазарите с най-голямо влияние
Докладът "Перспективи за заетостта на ОИСР 2026", който обхваща 27 европейски страни, очертава значителни различия в континента. В девет държави реалните възнаграждения са намалели. Италия отчита най-голям кумулативен спад – 6,1 процента, следвана от Чехия с 5,8 процента и Швеция с 4,8 процента. Понижения са регистрирани и в Дания, Испания, Словакия, Финландия, Ирландия и Швейцария.
Андреа Басанини, редактор на доклада на ОИСР, подчертава, че кризата с разходите за живот от 2022 и 2023 година продължава да оказва влияние.
Забавянето при подновяването на секторните колективни трудови договори е ключов фактор, попречил на заплатите да се адаптират своевременно към скока на потребителските цени.Според експерта, законово определените минимални възнаграждения успяват да настигнат инфлацията, докато договорените заплати остават в капан заради тромави административни процедури.
Представянето на основните икономики в Европа
Сред петте най-големи европейски икономики, Обединеното кралство отчита най-доброто представяне с ръст на реалните заплати от 3,6 процента. В Германия увеличението е минимално – 0,9 процента, а във Франция покупателната способност се е увеличила с едва 0,1 процента. Анализаторите отбелязват, че по-високите минимални заплати в Германия и Великобритания помогнат за по-бързата адаптация на възнагражденията.
Необходими мерки за справяне с инфлацията
В контекста на повишените цени, особено в Турция, където е отчетен скок на заплатите с 78,6 процента, икономистите предупреждават, че тази цифра не отразява реално подобрение на жизнения стандарт. Същото важи и за Унгария и Полша, където реалните заплати нарастват с 29,8 процента и 16,5 процента съответно.
Това се дължи на недостига на работна ръка и активната политика по отношение на минималните заплати.Тези обстоятелства създават условия за ускорено възстановяване на покупателната способност след инфлационния шок.
Рискове и бъдещи предизвикателства
Въпреки че заетостта в страните от ОИСР достига рекордни 72,1 процента, анализаторите остават предпазливи. Основното предупреждение е свързано с геополитическите шокове. Докладът изрично уточнява, че данните за първото тримесечие не отразяват влиянието на нагнетените цени на енергията във връзка с ескалацията на напрежението между САЩ, Израел и Иран. Ако енергийните разходи продължат да растат, това ще неутрализира всякакво подобрение в покупателната способност и ще постави европейските домакинства под нов финансов натиск.
