Според Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), световната икономика показва устойчивост на енергийния шок, причинен от войната с Иран. Тя направи това изявление по време на брифинг във Вашингтон, само дни преди важна среща на финансовите министри и управителите на централните банки от формата Г-20, която ще се проведе в Ашвил, Северна Каролина.
Опасности и възможности
Георгиева обозначава настоящата глобална икономическа ситуация като сблъсък между два противоположни фактора. От една страна, затварянето на Ормузкия проток оказва тежко влияние върху енергийния сектор и доставките от региона на Персийския залив. От друга страна, увеличените инвестиции в изкуствен интелект предлагат значителна подкрепа.
Световният растеж устоява на мощния натиск от високите нива на дълга, упоритата инфлация и търговското напрежение.
Георгиева отбелязва, че в момента растежът е по-добър от очакваното благодарение на взаимодействието на множество фактори, включително активното използване на запасите от енергия и някои нови технологии.
Нови източници на енергия и технологии
Според анализа на МВФ, смекчаването на удара върху енергийния сектор се дължи на действия на различни държави, които включват максимално използване на наличните ресурси и пренасочване към доставки извън Персийския залив. Въпреки увеличеното използване на възобновяеми източници на енергия, в редица случаи някои правителства са се върнали към въглища.
Инвестициите в изкуствен интелект в Съединените щати поддържат стабилност на корпоративните печалби и потребителските разходи, докато в световен мащаб се наблюдава изграждане на нови центрове за данни и производство на хардуер.
Предизвикателства пред централните банки
Георгиева изразява сериозни опасения относно ухудшенията в фискалната политика в редица държави, разумещи върху нарастващите доходности по държавните облигации и проблемите с инфлацията.
Енергийният шок не е приключил.
Тя подчертава, че нови увеличения на цените на петрола биха могли да задълбочат инфлацията, което би принудило централните банки да запазят стриктна парична политика, затруднявайки обслужването на държавния дълг и забавяйки икономическата активност.
В заключение, от МВФ призовават правителствата за надеждни планове за управление на бюджетните дефицити, а централните банки да останат фокусирани върху постигането на ценова стабилност.
