Гърция зае позиция срещу новия пакет санкции на Европейския съюз, насочен към Русия, в контекста на усилията за натиск върху руската финансова система. Ветото на Атина произтича от планирането на забрана за внос и пренос на руски втечнен газ, което ще влезе в сила от 1 януари 2027 година. Целта на гръцките власти е да защитят своите корабоплавателни интереси, особено тези, свързани с доставките на втечнен газ.
Преговори и дипломатически усилия
В Брюксел, посланиците на страните-членки на ЕС водят интензивни преговори. Блокадата от страна на Гърция на 21-вия пакет санкции усложнява разговорите, особено около ограниченията върху втечнения газ. Според дипломатически източници, вето на Гърция се възприема като опит за защита на компанията Dynagas, която е ключов играч в транспортирането на руски газ в арктически условия.
Нашата цел е да имаме споразумение. Ако нямаме такова, започваме работа по План Б.
Тази информация идва от Кая Калас, върховен представител на ЕС по външната политика. В последните дни все повече дипломати от Италия, Франция и Австрия също изразяват резерви относно определени елементи от предложенията за санкции.
Нови мерки и криптовалути
Въпреки трудностите, новият пакет остава един от най-всеобхватните досега. Той предвижда включването на близо 90 нови руски банки в списъка със санкции, с което общият брой на засегнатите финансови институции ще надхвърли 100. Въпреки че блокажът продължава, европейските лидери искат да упражнят максимален натиск върху руската финансова система.
Интересно е, че пакетът включва и санкции срещу 11 крипто платформи, които се използват за заобикаляне на наложените финансови ограничения. Тези мерки целят да ограничат възможностите за използване на дигитални активи в руски транзакции.
Цени на петрола и национални интереси
В дискусиите за новите санкции ключов момент остава поддържането на таван на цената на руския суров петрол, определен на 44,10 долара за барел. Тази мярка е предназначена да предотврати автоматично покачване на цените на руските горива след сътресения на световните пазари.
България също изразява специфични интереси във връзка с предложените санкции. През юли 2026 година българските власти предотвратиха включването на руския патриарх Кирил в списъка със санкции, включващ забрани за пътуване и замразяване на активи. Според външния министър Велислава Петрова, България не подкрепя санкции, които нямат реален икономически ефект.
Като цяло ситуацията в Брюксел остава динамична, посланиците работят бързо, за да постигнат баланс между единството на ЕС и защитата на индивидуалните търговски интереси на страните-членки.
