Франция предприема нови инициативи за намиране на данъчни приходи в Европейския съюз, с цел финансиране на бюджета на блока от 2 трилиона евро за периода 2028-2034 година. Президентът Еманюел Макрон е възложил на администрацията си да разработи нови източници на приходи, които да заместят увеличените национални вноски.
Европейската комисия има за цел да събере 400 милиарда евро от нови "собствени ресурси", което представлява 20% от общата финансова рамка. Макрон мотивира искането си за общоевропейски такси, обхващащи технологичните гиганти, чуждестранните замърсители, криптофирмите и онлайн хазарта.
Вътрешнополитически мотиви и дългови ограничения
Позицията на френското правителство е повлияна от сложни вътрешнополитически и икономически фактори. Франция, като третата най-задлъжняла страна в ЕС, не разполага с финанси, които да позволят значително увеличаване на вноските за общия европейски бюджет. Същевременно правителството се противопоставя на намаляване на бюджета, тъй като той осигурява важни субсидии за селскостопанския сектор.
Силно електорално мотивираната позиция за запазване на бюджета се обуславя и от влиянието на крайнодясната партия "Национален сбор", която увеличава подкрепата си сред избирателите с обещания за намаляване на вноските на Франция в ЕС. Провал в преговорите за нови данъци би могъл да задължи Париж да плаща повече, завишавайки подкрепата на националистите преди предстоящите президентски избори през април 2027 година.
Процедурен график и ирландска роля
Разговорите относно новото финансиране навлизат в ключова фаза с конкретно времево изискване. Председателят на Европейския съвет, Антониу Коща, е поставил за цел окончателно споразумение да бъде постигнато на срещата на върха през декември 2026 година.
С цел ускоряване на процеса, Коща е възложил на Ирландия, поемаща ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 юли 2026 година, задачата да предложи данъчен пакет до октомври 2026 година. Този пакет, известен като "Nego Box" (преговаряща кутия), ще разгледа както таваните на бюджетирането, така и механизмите за разпределение на средства.
Първоначалните предложения за облагане на електронни отпадъци и компании с оборот над 100 милиона евро срещат скептицизъм сред правителствата, които се опасяват, че подобни мерки няма да генерират необходимите средства и биха могли да отнемат приходи от националните хазни.
