Французката икономика е под значително напрежение, след като доходността по десетгодишните френски държавни облигации се доближи до психологическата граница от пет процента. Това превръща Париж в по-рисков длъжник в сравнение с традиционно проблемни икономики като Италия и Гърция. Тази промяна е важен сигнал за начина, по който инвеститорите оценяват финансовия риск в еврозоната.
Разликата в доходността между френските и германските десетгодишни облигации е достигнала около 150 базисни пункта, което е най-високото ниво от времето на европейската дългова криза през 2011 и 2012 година. Германия продължава да бъде възприемана като основното сигурно убежище в Европа, а значителното разширяване на тази разлика показва завишените изисквания на пазарите, свързани с френския дълг.
Бюджетен дефицит и политическа безизходица
Основният фактор, който поражда недоверие на пазарите, е комбинацията от висок държавен дълг и сериозен бюджетен дефицит. Публичният дълг на Франция вече е приблизително 119 процента от брутния вътрешен продукт, с прогнозирано увеличение до 122 процента през следващата година. Очаква се бюджетният дефицит за текущата година да бъде около 5,4 процента от икономиката, значително над допустимата граница от три процента.
Високите лихвени проценти допълнително усложняват ситуацията. Рефинансирането на стария дълг при доходност от почти пет процента означава, че все повече средства от националния бюджет отиват за лихвени плащания. Разходите за обслужване на дълга се превръщат в основна част от френския бюджет, а тенденцията е те да нарастват. Според анализатори, Франция планира рекордно емитиране на облигации през следващата година, оценявано на около 381 милиарда долара, за да покрие дефицита и рефинансира стари задължения.
Правителството се намира в затворен кръг: за да успокои инвеститорите, трябва да свие дефицита, но опитите за рестрикции срещат политическа и обществена съпротива.
Глобален натиск и връзката с Япония
Френските икономически затруднения идват на фона на глобално покачване на доходността по облигациите. Американските десетгодишни книжа варират между 5,2 и 5,3 процента, а Италия, Япония и Южна Корея също отчитат значителни повишения в дългосрочните лихви. Причините за глобалния натиск включват покачващите се цени на енергията, които усилват инфлацията, както и нуждата на правителствата да пласират нов дълг.
Друг важен фактор е изтеглянето на капитал от Япония, където инвеститорите, след години на нулеви лихви, започват да връщат средствата си обратно в Азия. Само за тази година японските позиции в американски държавни книжа са намалели с около 120 милиарда долара.
Въпреки че Франция не е изправена пред непосредствени проблеми с финансирането и не се очаква повторение на кризата от 2012 година, размерът на нейната икономика я прави важен тест за еврозоната. Инвеститорите ясно показват, че ерата на евтиния държавен дълг е приключила и пазарите продължават да наказват липсата на фискална дисциплина.
