На 6 август 2026 година Европейската комисия официално прие първата в историята си цялостна Стратегия за животновъдството. Тази стъпка признава ключовата роля на сектора и въвежда нови реципрочни стандарти за внос на месо и мляко от трети държави, което бележи важен обрат в политиката на Брюксел.
Фокус върху безопасността и качеството
Основната цел на стратегията е да защити родните фермери от дъмпинг и да се справи с критиките относно влиянието на животновъдството върху климата. Новият документ поставя акцент на биосигурността, ваксинациите и защитата на производителите на европейските пазари. Според данни на Брюксел, животновъдството формира около 40% от добавената стойност в селското стопанство на ЕС, с оборот близо 400 милиарда евро и заетост на около 7 милиона души.
Агрохранителна дипломация
Един от значимите аспекти на стратегията е въвеждането на концепцията "агрохранителна дипломация". Тя има за цел да намали неравномерността на конкуренцията, произтичаща от високите стандарти за качество и хуманно отношение на европейските продукти. Реципрочните стандарти ще осигурят защита от дъмпинг и ще позволят налагане на цените на качествените европейски храни.
"Стратегията категорично отчита важната роля на животновъдството за поддържането на ландшафта, биоразнообразието и жизнеспособността на уязвимите селски райони."
Тази позиция беше потвърдена от Министерството на земеделието и храните. Ведомството се ангажира да продължи превенцията срещу инфекции и осигуряването на компенсации за стопаните.
Трудностите за българското животновъдство
Статистиката за последните пет години показва значителни промени в българското животновъдство. Овцевъдството и козевъдството са силно засегнати, като през 2015 година броят на овцете е бил над 1,3 милиона, докато прогнозите за 2026 година показват спад под 968 000. Козите също намаляват, достигайки едва 145 000 животни. Освен това, броят на млечните крави е спаднал до критичните 169 000.
Производството на сурово мляко е намаляло с близо 25%, докато вносът на млечни продукти нараства с 43%. Единствено свиневъдството показва леко възстановяване след Африканската чума, нараснало с 2,5% до над 718 000.
Кризата в сектора
Кризата в родното животновъдство е резултат от комбинация от фактори, опреснени от политическите кризи в периода 2021-2026 година. Секторът страда от инфлационен натиск, повишаващи се цени на фуражите, електричеството и медикаментите. Изкупните цени на суровото мляко остават ниски, което притиска фермерите. Съществуват също така и здравни кризи, които доведоха до унищожаването на стотици хиляди животни, а компенсации от държавата покриват само част от загубите.
Липсата на местни кланици в планинските региони допълнително влошава ситуацията, принуждавайки фермерите да продават на безценица. Към момента само 20% от говеждото месо в България е местно производство, а делът на пилешкото месо е около 50%.
