Днешният ден отбелязва две десетилетия от значимо археологическо откритие в Русе, свързано с останките от Принципията – щаба на римската армия в античния кастел Сексагинта Приста. Разкопките, проведени през 2006 година, разкриха нови страници от историята на региона и бяха официално обявени на 26 юли.
Принципията, която е била значима военна структура, е имала размери 16,5 на 25 метра и е функционирала от IV до V век. Тази важна находка, огласена от БТА, е доказана чрез над 140 антични монети и разнообразна керамика, а според директора на Регионален исторически музей – Русе, Николай Ненов, подобни находки по дунавския лимес са рядкост.
Римският щаб и по-древните култури
Под руините на Принципията археолозите откриха следи от тракийско ямково светилище, което е служело за място на ритуали. Ръководените от археолозите Димитър Станчев и Върбин Върбанов разкопки подчертават важността на културния пласт от тракийската епоха. Намерените амфори от Родос говорят за активна търговия още през III век пр.н.е., което пренася историята на селището с три века назад.
Общински предизвикателства
Откритията на римския кастел се предизвикват от съвременния строителен процес в Русе. Сградата на Военния клуб, разположена върху археологически участъци, е само един от примерите. Николай Ненов е категоричен относно рисковете:
Има изричен протокол на министъра на културата от 2007 г., който указва границите и начините на ползване, включително и строителство на Сексагинта Приста.
Значими находки
През годините разкопките в Сексагинта Приста продължават да изненадват с ценни артефакти. Сред най-забележителните открития е каменен релеф с два лъва от II век, керамична глава на бог Дионис и оброчни плочки на тракийския конник.
През 2015 година екипът откри внушителна крепостна стена, достигаща 7,65 метра височина. Тази структура е най-високата запазена римска отбранителна стена по река Дунав и е локализирана в югоизточната част на кастела, където са открити и входове на крепостта, както и полукръгла защитна кула.
Планиране на бъдещето
Днес античната крепост остава обект на планове за развитие и консервация, в контекста на транснационалната кандидатура на Дунавския римски лимес за добавяне в списъка на световното културно наследство. Проектът обединява 32 обекта в България с намерение да покаже значимостта на римската граница. Председателят на Дунавската комисия за България, доцент д-р Людмил Вагалински, изразява оптимизъм относно приключването на процеса:
Оптимист съм, че ще завършим този процес успешно.
Специалистите разработват проекти за разширение на откритата експозиция и създаване на нови музейни пространства в района, за да се представи богатото минало в най-добра светлина.
