В Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ днес ще бъдат представени няколко от най-старите ръкописи, съхранявани във фондовете на библиотеката. Събитието е организирано в навечерието на Деня на архивиста, който се отбелязва на 10 октомври.
Посетителите ще имат възможност да видят два фрагмента от гръцко изборно евангелие от втората половина на Х век, както и Арменско четириевангелие от 966 г. Временната експозиция е посветена на работата на архивиста и изследователя на ръкописи и на начина, по който отделните следи в един документ могат да разкрият неговата история.
Представените ръкописи ще покажат част от ежедневната работа на специалистите, които проучват и опазват документалното наследство на България. Внимателното наблюдение, разчитането и съпоставянето на отделните свидетелства позволяват да се възстановят съдържанието, произходът и историята на книгите и колекциите, съхранявани в Националната библиотека.
Изложбата ще бъде достъпна за читатели, туристи и гости на Библиотеката днес от 11:00 до 14:00 часа в Централното фоайе.
Като професионален празник Денят на архивиста започва да се чества от 60-те години на XX век, след приемането на България за член на Международния съвет на архивите. Началото на националната архивна система е поставено с Указ 515 от 10 октомври 1951 г. на Президиума на Народното събрание, с който е създаден Държавният архивен фонд на НРБ.
На 18 април 1952 г. е регламентирано изграждането на мрежата на българските държавни архиви. Със Закона за държавния архивен фонд, приет от Народното събрание на 3 юли 1974 г., е създадено Централно управление на архивите. На 29 юни 2007 г. 40-ото Народно събрание приема Закон за Националния архивен фонд, с който се определя днешният статут и наименование на Държавна агенция „Архиви“.
