Учени от Регионалния исторически музей в Плевен провеждат изследвания на базите на Константиновия мост, разположен при античния град Улпия Ескус, съвременно село Гиген.
Ниските водни нива на Дунав позволяват извършването на проучвания, които иначе трудно биха могли да се осъществят. Фокусът е върху документирането на видимите основи на моста, проследяването на трасето му и допълването на информация, получена от предишни изследвания. Учените се опитват да открият нови конструктивни елементи и да уточнят детайлите около изграждането на съоръжението.
Историческо значение на моста
Константиновият мост е най-дългото мостово съоръжение на Дунав, построено в началото на IV век. Открит е на 5 юли 328 година от император Константин I, като се счита за едно от забележителните инженерни достижения на Римската империя.
Съоръжението е построено по нареждане на император Константин Велики и свързва древния Улпия Ескус (днес село Гиген в България) със Сукидава (днешния квартал Челей в град Корабия, Румъния). Дължината му надвишава 2 километра.
Мостът е разрушен около 367 година, което предполага, че е просъществувал едва четири десетилетия. Някои хипотези посочват, че е разрушен през 355 година по време на варварско нашествие, докато други твърдят, че римляните са изгорили дървената надстройка, за да я предотвратят от попадането в ръцете на варварите.
Влияние върху изследванията
Изследванията на базите на моста имат значителна важност не само за изучаване на структурата му, но и за разбирането на измененята в речното корито на Дунав през последните около 1700 години.
Тези археологически проучвания допринасят за историята на региона и за българската културна наследственост, тъй като мостът има ключово значение за разбирането на римската история по Долния Дунав.
