Франция, Италия, Австрия и Белгия могат да изчерпят напълно възможностите си за допълнително финансиране на пенсии до 2050 година, ако не настъпят значителни промени в текущите социални политики. Това е основният извод от икономическо изследване на учените Буркхард Хеер, Вито Полито и Майкъл Р. Уикенс, публикувано в изданието Oxford Bulletin of Economics and Statistics през май 2026 година.
Докладът разглежда как европейските правителства могат да продължат да покриват увеличаващите се разходи за пенсионери, разчитайки на облагането на труда. Резултатите от изследването поставят европейските държави пред сериозен проблем относно изпълнението на социалните им обещания, тъй като броят на пенсионерите нараства, а възможностите за събиране на данъци се свиват.
Възможността за увеличаване на данъците и осигуровките е подложена на натиск, тъй като продължаващото повишаване на осигуровките не води непременно до автоматичен ръст на бюджетните приходи. Според данните, предоставени в изследването, след определен праг, високите удръжки могат да възпрепятстват трудовата активност и да намалят стимулите за работа.
Разлики в пенсионните модели в Европа
Икономистите въвеждат понятието „пенсионен лимит“, което представя максималния финансов ресурс, който една икономика може да осигури чрез облагане на заплатите. Според проучването, свободният фискален резерв на Франция, Италия, Австрия и Белгия е паднал под 10% от максималния ресурс още през 2020 година.
Страните от Южна Европа, включително Франция, разчитат предимно на текущите вноски от заплатите, като брутните осигурителни вноски достигат 27% във Франция и 33% в Италия. В същото време средният брутен коефициент на заместване на дохода е 58,6% във Франция и 74,5% в Италия.
Политическите предизвикателства при пенсионните реформи
Опитите за реформа на пенсионната система често водят до значителни социални протести, най-яркият пример е от последните събития във Франция. През 2023 година, френският президент Еманюел Макрон предложи увеличаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години, но тази мярка предизвика масови протести и стачки в цялата страна.
Последиците от такива реформи показват колко трудно е да се променят социалните параметри дори и под значителен финансов натиск. Страните, които са пред фалит на системите си, могат да увеличат данъците, да намалят размерите на пенсиите или да повишат пенсионната възраст, както е предложено от авторите на изследването.
