Правителството на България обяви своите намерения относно Бюджет 2027, който включва стратегии за овладяване на бюджетния дефицит, мерки срещу инфлацията и подобряване на предвидимостта на данъчната система. Стратегиите включват данъчни промени, с които се предвиждат облекчения за родители, увеличаване на тавана на ваучерите за храна и въвеждане на нови данъци.
Среди инициатива за нов данък свръхпечалба за финансовите институции и веригите търговия, правителството предвижда и повишаване на данъчната оценка на имотите, както и нов акциз за мощните автомобили. Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев обсъди целите на кабинета на конференция, организирана от Министерство на финансите и Европейския механизъм за стабилност.
Подробности за мерките
Според представените планове, бюджетният дефицит за 2027 година трябва да бъде намален до 3%, като в моментен аспект той е 5.7%. Гълъб Донев подчерта, че не се предвижда увеличаване на данъците, а запазване на социалните разходи и защитата на работещите в държавния сектор от инфлационни сътресения.
Мерките, които сме предприели - не увеличаваме данъците, запазваме ги на нивата такива, каквито са, защото това беше нашето обещание.
Голяма част от вниманието е насочена към повишение на данъчните оценки на имотите с 30% през следващата година и още 70% до 2029 г. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова даде пример как това увеличение ще повлияе на данъка за собствения си апартамент, уверявайки, че данъчната оценка ще се отнася само за недвижимите имоти.
Данъчната оценка, актуализираната, ще се прилага само по отношение на данъка върху недвижимите имоти.
Позиции на правителството
Премиерът Румен Радев потвърди ангажимента към връщането на България в рамките на Маастрихтските критерии, каквато е целта на правителството. Той посочи важността на стабилността на финансите и предвидимостта на данъчната система.
Ние полагаме усилия в нашето правителство за преодоляване на предизвикателствата с дефицита и връщането към устойчива финансова система.
Финансовият министър подчерта, че причините за високата инфлация не са свързани с плановете за приемането на еврото и спомена конкретни глобални събития, оказали влияние върху икономиката.
Повишението на инфлацията в България съвпадна с членството на България в еврозоната, но това в никакъв случай не може да бъде пренесено и да бъде винено еврото.
Заключителни коментари
Според Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност, България показва готовност да намали дефицита до 3%, следвайки правилата на ЕС. Той отбеляза: "Желая на много други държави в Европа така бързо да действат както България." В същото време България продължава да е с третата най-висока инфлация в еврозоната, което представлява сериозен проблем за правителството и гражданите.
