Българската народна банка (БНБ) представи днес своята юнска "Макроикономическа прогноза", в която предвижда забавяне на растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България през 2026 и 2027 г., последвано от ускоряване през 2028 г.
Според базисния сценарий, растежът на реалния БВП ще падне до 2,8% през 2026 г. и до 2,7% през 2027 г. След това е предвидено ускоряване до 2,9% през 2028 г. Прогнозираното забавяне на частното потребление е поради въздействието на по-високата инфлация върху реалния разполагаем доход на домакинствата.
Въпреки това, БНБ посочва, че частното потребление ще продължи да играе основна роля в икономическата активност през целия прогнозен период.
Инфлация и прогнозни темпове
Средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да нарасне до 5% през 2026 г. и до 5,9% в края на същата година. Ускорението на инфлацията е свързано основно с увеличението на цените на енергийните стоки.
През 2027 г. средногодишната инфлация е прогнозирана да се забави до 3,5%, а през 2028 г. да достигне 2,9%, като в края на съответните години тя се очаква да бъде 2,7% и 2,6%.
Рискове и алтернативни сценарии
Рисковете пред прогнозите за растежа на БВП и инфлацията са свързани с потенциал за по-висок растеж в условията на по-ниска инфлация през 2026 и 2027 г. Това е резултат от споразумението, постигнато на 17 юни между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия, което доведе до значително намаление на международните цени на нефта.
Сравнително с прогнозата от март 2026 г., текущите очаквания са за устойчив, но по-нисък растеж на БВП през 2026 г. и 2027 г., и по-висок през 2028 г. Прогнозата за инфлацията е коригирана нагоре за 2026 и 2027 г. и надолу за 2028 г.
В публикацията са разгледани и три алтернативни сценария за развитието на българската икономика, в зависимост от различната продължителност и интензивност на енергийния шок, произтичащ от конфликта в Близкия изток.
